НЕЛИНА
Искам мъж, до когото да се чувствам жена
Да се каже името й е напълно достатъчно и наистина е без значение дали след това ще коментираме "Няма наши, няма ваши" или ще изброяваме дуетите й - с Милена Славова, с Анелия, с Ивайло Гюров, с Тони Дачева... Нелина казва: "Зададе ли се дует, там съм!" Фолклорните й дуети са още едно доказателство. А с кого е в комбина, когато пее житейската ода на радостта? Солово изпълнение ли са тъгата и разочарованието? Каква е жената, която казва с усмивка: баба ми е пич; лесно е да купиш ламборджини, но комбайн!?; удари под кръста, колкото щеш; не се давам лесно, а и гласа никой не може да ми вземе...
- Определят те кракто: жената глас.
- Милко Калайджиев ми е кръстникът, той ме нарече така. Открил е много звезди, но не и мен. Докато завърших езиковата гимназия в Русе, през цялото време рисувах и всички смятаха, че ще стана художничка. Но в училище дойдоха хора от фолклорния танцов ансамбъл "Найден Киров", правиха нещо като прослушване и аз се явих повече по настояване на съучениците ми. Първия път ми казаха: хубаво пееш, моето момиче, другата година пак заповядай... Само как се амбицирах! Записах се на танци и през цялото време висях при певиците и при оркестъра, всичко попивах. На другата година, по техния съвет, пак се явих. Взеха ме в групата, тръгнахме с фолклорен репертоар и в чужбина. Първите 6-7 години само народни песни пеех. Така се наложи да науча сръбски, после и гръцки. При мен е така - за да харесам една песен и да започна да я уча, трябва да разбирам текста. За мен има една класация: хубава и нехубава музика. Като бях Гърция, задължително пеех "Кукавица" - и на български, и на сръбски, беше ми любима. Гърците я искаха и в двата варианта, без да разбират текста, беше достатъчно въздействаща.
- С кои думи, като ги използваш една по една, можеш да определиш каква жена си?
- Експанзивна. Откровена. Естествена. Позитивна. Дейна... Бездействието ужасно ме изнервя. Дори вкъщи не мога само да седна и да гледам телевизия или само да слушам музика, трябва да правя още нещо. Поне две в едно, както се казва.
- Може ли да се каже, че 2008-а беше годината на твоето завръщане?
- Може, да, защото през последните години нямах хитове. Днес има много добри изпълнители и автори, хубава музика се върти като цяло и въпросът не е просто да изпееш една песен, за да си в медийното пространство, а да изпееш песен забивка. И аз, докато си чаках хита, записвах и добавях народни песни в репертоара си. Мисля, че точно фолклорът промени представите и оценките за моята работа, включително и на колеги от другите жанрове. Песните, които събрахме, толкова много се харесаха, че трудът ни стана фолклорен албум на годината, което беше супервисока оценка. Научих за нея в САЩ, където бях на турне в началото на 2008 г. Изпитах същото вълнение като преди време, когато спечелих първата си голяма награда на "Пиринфолк" за изпълнение. И като че ли през последните години повечето ми радости са свързани с народната музика. Ето, скоро излезе и видеореализацията на албума, идеята за такова DVD от години ми лежеше на душата.
- Беше твоя мечта?
- Не беше мечта, а желание, защото това е нещо съвсем осъществимо. Пък и аз не съм мечтателка, честно да ти кажа. По-скоро гоня задачи и цели, отколкото мечти. Напоследък се мислям, че може би това е грешка и все си повтарям максимата, че човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му. Но покрай моя син Кристиян все повече започвам да мечтая - виждам, че той, като пожелае нещо, мечтите му бързо се сбъдват. Ще ти разкажа интересна история - правихме видеоклип на една народна песен "Мило ми е, мамо, в Добруджа да ида" - тя е своеобразен химн на дорбуджанския край, откъдето са моите родители. Аз съм отрасла с тези песни и много исках заедно с македонските в ефира да звучат и песни от други краища на България. Преборих се за клипа и го снимахме в разгара на жътвата в добричкия край... Толкова добре го направихме, че синът ми, като видя комбайните в него, поиска не робот, не мерцедес, а комбайн. Тогава си казах, че ламборджини да поиска, ферари да поиска - ще намеря в магазините, но комбайн едва ли! Скоро след това обаче, като излязохме с Криско, видяхме на витрината на един магазин за играчки... комбайн! Няколко пъти той ми дава подобни уроци.
- Защо казваш, че не си мечтателка, страхуваш се да не се разочароваш ли, или...
- Не знам, изпитвам някакъв перманентен страх от несбъдването... Може би трябва да бъда по-смела.
- А ти изглеждаш последната жена, за която може да се каже, че се страхува.
- В работата ми трябва повече смелост. Иначе съм силна и борбена, не се предавам.
- Кои са най-трудните ти решения?
- Трудно е докато се убедя, че едно решение е правилното, след това всичко е по-лесно. Не съм човек на спонтанните реакции, макар че понякога за не толкова важни неща може емоциите ми да вземат връх. Емоционален човек съм, но съществените решения обмислям дълго.
- Кога си обръщала живота си на 180 градуса?
- Когато усетя, че не съм там, където ми е мястото, си грабвам парцалките и си хващам пътя. Понякога е по-добре да си сам, отколкото зле придружен.
- Една сърдечна раздяла драстично ли променя живота ти?
- Определено. Преди време имах сериозна връзка, която продължи 4 години, беше доста обвързваща. Имаше невероятна любов, но извън нея бяхме много различни - като интереси, като темпераменти...
- И какво излиза - че без любов не може, но и само с нея, не може, така ли?
- Така е, защото нищо в живота не е само черно и бяло.
- Кое най-силно вгорчава любовта?
- Разправиите. Те показват, че вече няма желание за компромиси.
- Била ли си в ситуация, когато само ти си давала?
- Дори не е нужно. Достатъчно е двамата да се разминават дори в това, че единият иска непрекъснато да бъде някъде с други хора и голяма компания, а другият да обича да се прибира у дома, да се стопли, да си сготви, да му е приятно и уютно...
- С какво не можеш да направиш компромис в една любов?
...
Пълния текст четете в печатното издание...
