Към последен брой »
Архив (Бр. 16 (163) 2012г. )

Американско-българска любов

Здравейте, „Лична драма“! В бр. 46 публикувахте писмото ми „Един американец в Диканите, Радомирско“. В него ви разказах за своя приятел Майк, който се установи в България и много бързо се внедри в селския живот.
Не бях се чувал доста време с него и когато се прибрах в началото на март в родината, реших да изненадам своя дикански американски съсед. Изненадата беше наистина много голяма и за двама ни. Майк беше загладил косъма – чист, избръснат, изгладен. Личеше си, че се поддържа. А може би имаше някоя жена, която се грижи за него и къщичката му?
Той веднага сложи на масата ракийка и туршийка - домашо производство, и поговорихме надълго и нашироко за живота в България и САЩ. Не усетих да изпитва носталгия. Сподели ми, че тук има приятели, които много му помагат – Милчо Багера, Киро Вожда, Горе Мастиката, Манчо Ментата и най-вече Коце Биберона. А относно личния му живот нещата доста се променили. Имал закачки с няколко летовнички, но само толкова. Докато не попаднал на една вдовица пенсионерка - учителка по английски език, която имала малка виличка над язовира. Тя му помагала в подобряването на българския, а той на нея - да не забравя английския. И наистина – Майк много добре се справяше с езика ни. Похвали ми се, че Елена - така се казваше жената, го водила няколко пъти на театър, кино, опера в София. Той останал много доволен и очарован от отношението й към него. Даже го запознала с децата си, които вече си имали семейства, и те го приели като член от фамилията. Радвали се, че майка им не е сама.
Направи ми впечатление обаче, че при всяко ставане и сядане Майк някак забавяше движенията си. Попитах го да не би да има болежки по краката, та е така бавен. А той махна с ръка и ме накара да обещая, че няма да се смея, ако ми каже истината.
В началото на януари тази година, по Йордановден, решили да преспят на виличката на Елена. Снегът натрупал и се чувствали като в приказка. Занесъл ракийка, вино, туршийка, мезета, сирене, кашкавал, пържоли, плодове. Въобще много неща за ядене и пиене. Замезили, попили, похапнали. Имало и една печка – той ме попита как се казва на български джипси love. Казах му, че е така нареченото кюмбе или печка циганска любов. Та въпросната печка бумтяла и било много приятно и топличко, но той за цял живот щял да запомни този примитивен отоплителен уред. - Защо бе, Майк? – попитах го. А той ми отвърна - Защо ли? Както ми беше хубаво, реших като си легнем с Елена, да имаме по-близки отношения - да я изчеластря (по пернишки казано). И както се бях настроил и подготвил, гол в тъмното се насочих към леглото. Елена ме помоли да сложа една цепеница в кюмбето, за да не става през нощта. И аз да не й разваля рахатлъка, тръгнах с дървото към джипси love. Явно обаче не съм преценил растоянието в тъмното, така че си залепих мъжкото достойнство като кебапче на барбекю. Болката беше неудържима и изтрезнях на минутата!
Видях, че очите му се насълзиха, зяпнах, направо онемях.
- Майко мила, абе, човек! Ти луд ли си, ще се осакатиш! И да знаеш, че на български се казва като кебапче на скара.
Е, вярвайте ми, хора, не можах да се сдържа и въпреки че бях обещал, започнах да се смея на висок глас. А Майк ми вика: – Какво да се прави, Нико, по някой път в любовта се правят жертви!
Иначе човекът си е жив и здрав и се радва на грижите на своята спътница в живота - Елена.                                                      
Нико Аризонски, Диканите, Радомирско – Феникс, Аризона, САЩ                                                                


За многообразието на живота, какъвто е, разказвате и в:

Нещата от живота
Всеки ден по ръба на бръснача

Сам с 3 деца
Заряза ме без предупреждение

Житейски драми от журналистическия бележник
Излязоха по човеци от хората

Още ми тежи
Не изпратих мама в последния й път

Хора като нас
Велчо Милев - писател
Животът е шарена черга