На 25 съм щастлива и смирена

Н.А.С.О и МАРИЕТА са готини млади изпълнители, избрани и подкрепени от Румънеца и Енчев. Двамата не само свалят средната възраст на екипа, но и определено знаят защо са част от него и каква е цената да задържат тази позиция. На Мариета не й провървя в Music Idol, но затова пък стана дуетна половинка на Орхан Мурад в шоуто „Пей с мен”. В момента учи поп и джаз изпълнителско изкуство в Пловдив. Н.А.С.О познавате като част от момчешката банда „Групата”. А ако много ви прилича на гларус, не бъркате - той никога няма да избяга съвсем от Бургас и морето, където му е хвърлен пъпът.
- Я си представете, че няма музика!
М.: За мен няма такава представа. Аз винаги съм правила само това, дори не си помислям, че може да има друго.
Н.: Защо да си го представям? Ти можеш ли да спреш някого да прави това, което харесва? Не! И слава Богу. Ей това за мен си заслужава. Нещата са събирателни, никога не са само хубави или само лоши. Ако тръгнем да ги квалифицираме, доста от тях ще са кофти, но затова пък добрите, дори и да са малко, са стойностни.
М.: Затова просто трябва да обичаш работата си.
- Всъщност кое е най-трудното – да започнеш ли? Или да продължиш?
Н.: Да продължиш! Иначе всеки може да започне. Никак не е лесно да градиш нещо продължително във времето. Затова трябва да го искаш, и то точно това, и то да си абсолютно сигурен. Не в някакъв момент да ти е щукнало да пееш, а след три месеца ти хрумне друго. Ако беше лесно, щеше да има страшно много хора на върха. А там мястото е за малцина. Въпросът е да се осмелиш да тръгнеш нагоре и да си готов дълго да се катериш.
- Кога сте се разколебавали?
М.: Изправяла съм се пред много трудности и в някои моменти съм си мислила, че наистина няма как да се случат нещата. Казвала съм си: край, дотук, не мога да се занимавам повече с пеене, отказвам се. Ей в такива случаи ми е най-тежко, но със сигурност всички хора попадат в подобни ситуации, независимо какви са професиите им. Има изкачване, има и слизане – важно е да приемеш различните периоди като част от играта.
Н.: Така съм се чувствал, и то съвсем искрено, след някой голям концерт например, подготовката за който ми е взела и силите, и времето, и всичко. Като свърши и сляза от сцената, наистина си мисля, че не искам да се занимавам с музика повече. Като че ли имам нужда – и психиката, и тялото ми, да не чуват звук. Но това продължава един ден, след това всичко започва отначало. Репетиции, организация, репетиции, организация... И пак отначало. В един момент всичко те смазва. Тогава правиш три крачки назад или настрани, поемаш въздух и започваш да работиш така, както трябва. Всеки път отначало.
- Кога ви кацна късметът на рамото?
М.: Той като че ли ме е съпровождал от дете, но не е и само той. Постигнала съм нещата с лекота, но с доста труд. Затова вярвам, че когато искаш нещо много, то няма как да не се случи. При мен винаги е било така и дано продължи занапред по същия начин.
Н.: Мариета не просто успя, нея не просто я взеха някъде, тя не просто пее и не просто се харесва. Мариета е извървяла някакъв път. Ето това според мен е важното, което трябва хората да знаят и да оценяват. По-точно казано – подготовката се среща с възможността, и тогава късметът също си казва думата. Аз вярвам в тази формула.  Убеден съм в това, което казва Мариета – когато нещо много го искаш, то се случва, защото ти си този, който изпращаш точните вибрации, и те се връщат към тебе.
- Накъде сте тръгнали?
М.: За мен е пределно ясно – аз съм тръгнала към голямата сцена, там искам да стигна. Знам, че в този период от живота ми, точно сега, трябва да се случва точно това – да пея, да уча, да се развивам, да слагам основите на кариерата си.
Н.: Опитвам се вече да гледам повече като на бизнес на нещата, които правя. Трябва да се погрижа нещата да бъдат качествени и реализирани, което значи да ги преценя от различните им гледни точки. Българите в много случаи са успешни навън, защото умеят да правят много неща и когато им се наложи, те се справят, и то чудесно.
- От какво сте готови да се откажете заради голямата сцена? И въобще готови ли сте на подобна стъпка?
М.: Зависи от какво трябва да се откажа. Готова съм да се лиша от комфорта, който имам у дома и със семейството си, да дойда в София с всички рискове, само и само да върви кариерата ми. Да пътувам между Пловдив и София е уморително, затова ще се установя тук, а ще се връщам за лекциите си.
Н.: Днес вече много млади хора правят точно това – съчетават работата с дистанционно обучение. За красивите жени като Мариета има и други възможности, получават и други предложения, но знам, че тя си е избрала трудния път и може да го извърви. Харесвам я, защото знае какво означава визия като нейната, но не залага и не разчита на нея.
М.: Искам хората да виждат и другите ми качества. Аз не съм само ефектна обвивка!
Н.: А като питаш от какво сме готови да се откажем, си мисля, че може би в отговора на този въпрос се крие и другият отговор – имаш ли сили да стигнеш до голямата сцена. За мен цената беше също висока – аз дойдох в София от Бургас и там останаха близките ми, всичките ми приятели. И сега е трудно да поддържам контакти с тях, защото дните ни са различно разпределени, ангажиментите са много, имам доста задължения, от които няма измъкване. Дори само един задължителен фитнес да вземеш, извън преките музикантски ангажименти, пак изисква време. Ако цял ден си бил на бюрото си, да пиеш с някого кафе или бира след работа е окей. Но на мен в тези часове тепърва ми предстои още много работа. Ето едно толкова прозаично нещо също е цена. Пък и аз като повечето артисти трудно намирам време за всички задачи.
- Ти, Мариета, изглеждаш много организирана.
М.: В сравнение с другите колеги съм такава, да. Не е толкова трудно – както подреждаш желанията си, така става и с ангажиментите. Стига да си наясно кое след кое следва, къде е разположено във времето, как ще го направиш.
- А като се появи нещо изненадващо?
...

Пълния текст четете в печатното издание...