Всичко е любов

АЛЕКСАНДРА СЪРЧАДЖИЕВА

Разбираш кой е твоят човек и усещаш кога си готов за него


Алекс ще бъде водеща на най-новото предаване по Нова ТВ „Фермер търси жена”. В най-романтичното риалити, което стартира през есента, чаровната актриса ще ни среща с историите на десет български фермера – привлекателни, трудолюбиви и амбициозни, но все още ненамерили своята истинска половинка в живота. Новата й телевизионна роля е добър повод да си поговорим за промените в нейната лична пиеса с трима главни герои – Алекс, Иван и София. Какво е да си майка, ако си имала майка като невероятната Пепа Николова? Какво е да обичаш един мъж като Иван Ласкин и какъв баща е той? Какви родители са двама работещи актьори? Алекс има тези отговори.

- Алекс, как изглежда светът, когато освен мъжа на живота си имаш и неговото дамско бебешко копие – София?
- Светът става най-прекрасният – това е най-хубавото нещо, което може да се случи на всеки човек.
- Какво направи с теб майчинството?
- Направи ме по-отговорна. Вече се грижа за един малък човек, възпитавам го и всичко това носи изключително много отговорности.
- Не е ли твърде смело да кръстосваш България с детенце, което още няма година?
- Аз просто нямах избор – нямаше на кого да оставим София и това беше единственото решение.
- С какво толкова те провокира предложението да водиш „Фермер търси жена”?
- С това, че е изключително интересно предаване – първото положително от години в българския ефир. Форматът е различен – не е стандартното шоу, в което влизаш в студио и четеш репликите си от аутокю. Вълнуващо е и защото пътувах много, обиколих цяла България, срещнах се с много нови и интересни хора.
- Колко време умува, преди да се съгласиш?
- Доста време обмислях предложението – бях много притеснена заради София, не знаех къде отивам, какво ме очаква. Смятах, че няма да се справя, и мислех да се откажа, но Иван беше този, който ме подкрепи и убеди да се съглася.
- Може ли, според теб, едно шоу да срещне двама души, които са най-истинските един за друг?
- Този формат е доказал, че може да бъде успешен – в изданията на „Фермер търси жена” в другите държави има много щастливо приключили връзки. Много двойки, срещнали се в шоуто, все още са заедно – имало е годежи, сватби, дори бебета! Дай, Боже, това да се случи и тук.
- Ти самата си градско дете, какво особено интересно видя по фермерските пътища?
- Животът на фермерите е много интересен – всичко ти изглежда различно и вълнуващо, защото нещата, които правиш, са напълно нови за теб.
- Имаш ли си фаворит между десетте участници в шоуто?
- Не, не може да имаш фаворит, когато хората се борят за любовта на живота си. Всички те заслужават да срещнат своята истинска половинка.
- Какво, според теб, определя по-големите или по-малките им шансове да срещнат жените на живота си?
- Всички те имат напълно еднакъв шанс да срещнат жените на живота си – интелигентни са, искрени са, красиви са. Сигурна съм, че всяка жена ще намери по нещо у всеки един от тях.
- А какво е твоето обяснение на факта, че тези готини, успели и млади мъже са сами?

- Те работят непрекъснато - от сутрин до вечер, и просто нямат физическото време да срещнат жената до себе си.
- Къде и защо днес най-сериозно се разминават жените и мъжете? Какво пречи любовта им просто да се случва – естествено, както е било преди?
- Живеем в много меркантилен свят. Хората – озлобени и мнителни, гонят интересите си. Не са открити, не са отворени, не са готови за любов, а това пречи много.
- Кога и как са се появявали важните хора в живота ти – навреме или по никое време; очаквани или внезапни като буря; плахо ли са чакали да ги забележиш, или са взривявали света ти?
- Винаги навреме и винаги когато съм имала нужда.
- Всъщност как „подушваш” тези, които са от твоята порода?
- Човек винаги усеща с кого си допада и с кого не. Не е възможно всички да се обичаме и харесваме. Аз имам тесен кръг от приятели и те са ми абсолютно достатъчни.
- И ако са такива, какво задължително правят?
- Не мисля, че има нещо задължително в истинското приятелство. Истинският приятел ще дойде при теб, дори ако му се обадиш в 3 часа през нощта, но не по задължение, а защото наистина е най-добър приятел.
- И какво не правят за нищо на света?
- Никога не предават.
- Преди време доста се коментираше дългата ви връзка с Руслан Мъйнов. Като че ли всички искаха да знаят защо се разделихте. Искам да те попитам как една жена усеща, че е време да си тръгне от дадена любов?
- Това са нормални и естествени неща от живота – една връзка се изхабява и приключва. Най-важно е хората да останат приятели.
- Не бяха малко тези, които те разпъваха на кръст заради любовта ви с Иван Ласкин. След като доста дълго мълча, в един момент ти каза, че искаш двамата да имате дете. Защо точно с него, защо точно тогава?
...

Пълния текст четете в печатното издание...

След ергенското парти с Нея



Здравейте! Какви ли не истории съм слушал за сватбите на близки и непознати хора. Но такава бъркотия, каквато се случи на моята, не зная да е имало друга. Просто трябва да ви я разкажа! Единственото, което си пасваше на мястото, беше лудото вълнение, обхванало всички – мен, бъдещата ми съпруга, приятелите ни, родителите ни, та дори и баба ми.
Марто - моят верен приятел от детството и бъдещ кум, се зае да ми организира ергенско парти. Приех го като един пореден купон и то не предизвика у мен някакъв нечуван ентусиазъм. Какво толкова – събрани на куп мъже, пиене и евентуално разсъблечена готина

мацка, която изскача от някаква торта

Но на кум вода не се гази, както се казва, затова оставих всичко в ръцете на Марто. Та ергенското парти беше у един общ приятел. Подготвили всичко – наистина прекалено много алкохол, не по-малко мезета, дори пури за ценители. Откъде им хрумнало и всеки да носи някаква карнавална шапка. Абе, откачена работа, това е! И голяма простотия. Тече си тя, простотията, а аз бях толкова уморен, че по едно време едва не заспах. На собственото си ергенско парти! И точно тогава угасиха осветлението, намалиха музиката и започнаха да аплодират нечие появяване. Очаквах да видя Жени, бъдещата си жена. Но изобщо не стана така – в дима в хола изплува блондинка с оскъдно облекло и скандално поведение. Като по заповед на щуката музиката гръмна отново, а двама-трима от верните авери разчистиха масата в средата и й помогнаха да се качи върху нея. Тя раздвижи невероятните си бедра, люшна едрите си гърди, които едва се прибираха в подобието на дреха, и с усмивка гледаше как всички протягат ръце да я пипнат. Отметна назад разкошната си руса коса – като че ли да докаже, че е истинска. Избягваше допира с когото и да било, което, разбира се, създаваше особено готино напрежение. Танцуваше и хвърляше по нещо от себе си –

стриптийзът си беше съвсем истински

Докато остана по прашки и токчета. „Почерпи” всеки от нас със зърно и част от стегнато дупе. Как ни разпали само! И когато тъкмо съвсем откачихме, тя се врътна и излезе, като ни остави с празни ръце, погледи и надежди.
В следващия момент обаче танцьорката се върна, и то не сама! Водеше Нея! Все едно ме обля студен душ! Гледах и се чудех истина ли е това, или някой от несподелените ми сънища. Но след минути вече бях сигурен, че всичко това се случва – Нея не можех да сбъркам, нищо че не я бях виждал повече от десет години. В главата ми избухна вулкан! Като на филмова лента летяха спомените, а тялото ми само се приближаваше до Нея. За да ме разберете, трябва да започна отначало и да ви разкажа всичко…
В стария квартал живеехме в една от четириетажните кооперации, в които всички се познават. На третия етаж живееше баба Мара, може би най-възрастната съседка. Когато тя почина, децата й набързо продадоха апартамента. Нито за миг не съм се замислял кой ще е новият собственик. Всъщност разбрах, че нещо се случва, по шума, който идваше оттам и показваше, че тече як ремонт. Въобще не ме вълнуваше какво става между съседите, докато един ден Марто – моят сладък кум, не започна да въздиша по новодомката от третия етаж:

„Леле, каква мацка! Е т`ва е жена!”

Ние живеехме на първия етаж и балконът на кухнята беше точно до входната врата. И моята стая гледаше натам, но така и не бях засичал прехваления обект на Марто. След време нашите също взеха да коментират новодомката: майка ми я наричаше новото момиче, а баща ми като истински счетоводител пресметна, че щом е на около 30 и се издържа сама, значи има добре платена работа. Боже! Марто ми говори за мацка, а тя се оказа лелка! Та нашите майки бяха по на 37-38 години!
Снесох новината на Марто, но той изобщо не се разстрои от нея. Помисли, че го лъжа, и от инат си повтаряше: „Абе, парче и половина! Не ми дрънкай глупости!” Негова беше идеята да я причакваме на входа като се прибира, но няколко дни така и не ни провървя. Всъщност Нея я видях веднъж, когато излизах с майка си. О, Боже! Та тя беше невероятна! Къса пола, фантастични крака, високи токчета, блуза, през която просто всичко се виждаше… Е, точно тогава, докато тя си любезничеше с майка ми, аз се влюбих! Да, влюбих се като пълен глупак! И започнах непрекъснато да кибича на балкона, за да я гледам. Знаех кога отива на работа и кога се връща. Разучих маршрута й и правех всичко, само и само да се засечем. С Нея единствено исках майка ми да пие кафе. Това, за съжаление, седмици наред не се случи. А аз се побърквах от любов!
Времето си вървеше, очите ми изтичаха по Нея, въздишах и страдах. Докато един ден на вратата у нас се звънна… Така се сложи началото на съседските срещи между Нея и майка ми.

Докато се случи нещото

Една вечер се прибрах, нямаше никого у нас. Бяхме се уговорили с Марто да излизаме, а от джобните ми нищо не беше останало. Реших, че майка ми е при съседката, и се качих да поискам малко пари. Майка ми я нямаше, но съседката ме покани. С огромно притеснение влязох и седнах вцепенен на дивана в хола й. Мълчах като зобми, защото Нея можех да слушам от нас до края на света. Хем исках да си ходя, хем не помръдвах. Не знам как се случи, тя първо се оказа близо до мен на дивана, после аз вече лежах на същия този диван, а тя правеше с мен какво ли не… И тогава аз спрях да бързам.
От онази петъчна вечер всичко страна друго. Следобедите имахме по два часа, в които тя идваше у нас и бяхме сами. Харесваше й да го правим в моята стая, в моето легло., с моите смешни чувства и неопитност. Понякога дори дочакваше майка ми и двете пиеха кафе. В някои вечери се качвах два етажа по-нагоре. С Нея, у Нея, благодарение на Нея минаха последните ми два класа в гимназията… Дори мечтаех на бала да съм с Нея. Една вечер майка ми донесе ужасната новина – съседката от третия етаж се омъжва! Със сигурност не за мен! Трябваше да се спасявам. Първо избягах в друг град да уча, после дори заминах в чужбина. Колкото и рядко да се прибирах, макар да знаех, че живее другаде, доста часове прекарвах на балкона със старата надежда да я видя отново…
Станах от мястото си и тръгнах през запушения хол. В другата стая останахме сами с Нея. Отново не успях да й устоя. Въпреки че след един ден щях да се врека във вярност на бъдещата си съпруга, не можех да не я желая. Стигаше само да се погледнем. Като се докоснахме, усетих, че потъвам някъде – както на нейния диван. Устните й ме взривиха. Направихме го – прекрасно, както едно време.
В онази нощ Марто, моят верен приятел, който единствен беше посветен в голямата любов с Нея, се беше погрижил – да сложа точката и да започна новото начало. Само той знаеше, че през всичките тези години, въпреки всички жени, въпреки избраната и обичаната, Нея винаги някак носех в себе си. До нощта на ергенското парти.
Симо от първия етаж