Насаме с...

ДЖЕНА

Няма по-трудна любов от несподелената


Не очаквайте да се оплаква, да хленчи, да съжалява. Джена просто не прави така. Тя знае колко силна може да бъде, когато трябва. Готова е да разтопи душата си с любов, както и да я остави да боли, когато нечия песен се прицели в нея. Казва, че музиката е създадена, за да ни научи да обичаме и да страдаме. Момичето, влетяло с „Грешни мисли” и разместило дръзко пластовете в попфолка, знае къде иска да стигне и как да го направи. Върви стъпка по стъпка, старае се да стъпва сигурно между рисковете, които я дебнат, радва се и цени свободата си. Дори да се скрива от време на време в рачешката си черупка, знае, че е щастлива жена. Защото се събужда и заспива точно като една щастлива жена.    

- Джена, усещаше ли, че „Да те прежаля” ще стане хитът на това лято?
- Хубави думи... Надявах се да е така. Песента определено стана любима на много хора.
Отдавна чаках този хит.
- Остана ли ти нещо за прежалване?
- Мисля, че не. Нямам много време за драми в живота си.
- Какво показва „рекапитулацията” ти: защо една любов си отива; кога двама души не могат да продължат заедно, дори да се обичат; има ли любови, които идват ненавреме?
- Нямала съм такива любови, които идват ненавреме. Имала съм обаче несподелена любов и знам, че от нея по-трудна няма. За мен това е недовършената любов.
- По-лесно ли е да намразиш някого, когото си обичала, за да събереш сили да си тръгнеш от него?
- Не мога да мразя. Когато някой ме разочарова, просто го игнорирам и продължавам без него живота си. Така че да няма наранени. Не харесвам скандали, разправии и обиди. Не е редно да ги има. Във всеки случай предпочитам ако ще е раздяла, да е мирна.
- Наистина ли нямаш сърце за разбиване?
- Категорично нямам. Чувствителна съм и много емоционална. Вече нямам сили за раздели, сълзи и негативи. Може би и съм изморена от предишната си връзка.
- Как успяваш да съхраниш себе си, чувствата си, свободата си?
- Скривам се някъде за два дни и премислям нещата. Аз без план не живея. Вече се научих да се радвам на свободата си и от нея по-ценно няма.
- Какво те изправя на крака, след като си страдала – работата, приятелите, времето или...
- Сестра ми е моят психоаналитик. Когато ми се стегне душата и си мисля, че закъсвам, сядам с нея, говоря, питам, разказвам, плача... Тя ме вдига на крака. След любовни раздели обаче приемам всичко много драматично и се свивам в черупката си. Там мога да изкарам много дълго... Последния път преживях в черупката си половин година.
- Знаеш ли какво със сигурност няма да направиш следващия път, когато „се побъркаш от любов”?
- Има много неща, които няма да допусна повече. Но не знам дали точно тези неща не са правили онази драматична връзка, за която говоря, истинска. Не знам.
- Каза скоро в едно интервю, че не си готова за сериозна връзка. Защо мислиш така?
- Защото не съм. Изморена съм от старата. Още не се чувствам готова да живея с някого и всичко да бъде така, както преди. Може би ми трябва време и си мисля, че то като мине, ще мога да допусна някого до себе си. Отново. Но затова първо ще трябва да се влюбя.
- По какво ще разпознаеш момента, когато ще си готова за нещо по-обвързващо?
- Когато се появи моят мъж, той ще се държи с мен така, че аз категорично ще го позная. Той ще иска Джена да е щастлива.
- Ако не беше така емоционален Рак, който пази чувствата и териториите си, дали нямаше да приемеш за вярно старото изпитано спасение „клин клин избива” и отдавна да лекуваш стара рана с нова любов?
- Един емоционален Рак... И той ми взима много! Но при мен приказката „клин клин избива” не минава. Трябва да преживея всичко докрай и сама, за да допусна отново някого до себе си.
- Какъв тип човек би могъл да излекува прескачането от връзка във връзка?
- Не мога да го опиша, не зная как изглежда и откъде ще се появи. Със сигурност обаче, когато го срещна, както вече ти казах, ще го позная.
- Споделяш също и че сега всичко в живота ти е различно. С какво ти самата си по-различна отпреди?
- По-израснала съм. По-уверена съм. И много по-смела съм.
- Човек все по-рядко може да те засече в София, признаваш, че доста рядко успяваш да спиш вкъщи, в своето легло. Кое е хубавото на тази твоя популярност и заетост?
- В София ми е най-хубаво. Честно да ти кажа, този начин на живот ми харесва засега. Аз обичам да пътувам и съм си постигнала такава лекота и хармония, че да ми е добре навсякъде.
- Коя е най-високата цена, която плати за това да бъдеш известна и обичана от феновете си?
- Нямам личен живот. Размених живота си за това да бъда навсякъде. Някой ден, знам, това ще се промени. Но не и сега. Искам да живея, да пея и да бъда на сцената. Там ми е мястото.
- От какво ти дотежава поне от време на време?
...

Пълния текст четете в печатното издание...