“МАСТИЛО”
ВИКИ и ДЕСО
За любителите на точността и справките: “Мастило” са Виктория Терзийска – една от малкото жени вокалистки на поп-рок банди, Десислав Данчев – Десо – един от най-категоричните хора, които някога съм срещала, гост музиканти – приятели, с които осъществяват живите си участия, три албума, ново парче и клип – “До края”. Кръстник им е радиожурналистът Рад Каменски – в някакъв скучен студентски час, в някаква драсканица на Вики той “разчита” името на новородената група. От тук нататък, както се казва, думата имат Вики и Десо.
- Защо направихте „До края”?
Вики: Беше време да пуснем нов сингъл. Това парче го направихме преди доста време, а после като че ли го погледнахме с други очи. То звучи супер модерно и се надяваме да стане хитът на лятото.
– Какво ни води до края? Любовта?
Вики: Не само. Една мечта също може да те накара да стигнеш до края. Мечта като тази – огромни сцени, страхотна публика, взрив от позитивна енергия, която тече между нас и тях. Но може би повечето хора наистина свързват крайностите с любовта.
Десо: За мен също не е само любовта. Много е хубаво, да, но ако я има.
- Казваш – ако я има. Какво става, когато я няма?
Вики: Ами... търси се. Човекът е така устроен, че винаги търси любовта.
Десо: Просто тя или се случва, или не. Или си влюбен, или не си. Другото е някакво неясно средно положение, когато най-често се казва: не съм сигурен в чувствата си. О, не! Няма такова нещо! Ако не съм сигурен, окей, казвам: довиждане, беше ми приятно. И това е. Следващият! Или обичаш, или не.
- Срещаш ли разбиране, когато подхождаш така крайно?
Десо: Почти никога. Но пък винаги получавам това, което искам. Ако искам да имам човек, го казвам. Аз съм наясно със себе си и очаквам същото и от другия.
- Винаги ли си бил такъв, или времето, любовите и разочарованията те научиха?
Десо: Винаги съм бил такъв.
Вики: Вярно е, все си е такъв.
- Не се ли колебаеш?
Десо: Не. По-късно става ясно дали е трябвало колебание.
- И ако се окаже, че е било нужно?
Десо: Грешка. Извиняваш се и или ти приемат извинението, или не. Всички грешат.
- Яснотата ли е в основата на добрите отношения?
Десо: Да. Ако има яснота, значи има любов. Ако има любов, не са нужи обяснения.
- Трябва ли да изричаме с думи чувствата си?
Десо: Защо не? Човек понякога има нужда да каже „Обичам те”, както и да чуе същото. Но не и всеки ден. Някой ден може да съжаляваш, ако си премълчал любовта си. Ужасно би било да загубиш един човек, преди да успееш да му кажеш. Някак е тъпо да му покажеш чувствата си, а да не му ги кажеш – ей така, с най-обикновените думи и в най-обикновената ситуация. Какво толкова ще ти стане!?
- Защо все по-рядко признаваме на глас, че обичаме?
Десо: В тази държава е така.
- Само?
Десо: Убеден съм. Защото тук хората сме настроени егоистично. Не се обичаме, а гледаме да се използваме. Включително и в любовта, което е много лошо. Затова няма яснота, разбиране, обич, усмихнати хора по улиците. Затова нямаме и общество.
- Какво ни е сбъркано?
Вики: Според мен на България й липсва нещо, което се нарича социална емпатия – желание и готовност да се поставиш на мястото на другия, да се замислиш така ли би постъпил или иначе, ако си в неговото положение. За съжаление, ние действаме изключително егоистично и гледаме да извлечем полза за себе си. В подредените общества хората мислят за себе си, но мислят и за другите.
- Прекаляваме ли с празните приказки?
Десо: Тук - да. Когато казваш на някого „Обичам те”, това трябва да чувства сърцето ти, а не докато изричаш тези думи, в главата ти да се върти какво ли не.
- Кога е трудно да говориш ясно?
Десо: Когато не знаеш какво изпитваш, дали го чувстваш наистина, или си играеш. Когато не се вълнуваш дали ще изгубиш този човек, или не. Когато не изпитваш нещо, а го играеш… В такъв случай просто задължително се казва “довиждане”.
– Как се намерихте вие двамата и как вече 12 години не сте си обърнали гръб?
Десо: Вики беше в група “Спринт” и аз я отмъкнах. В очите й се четеше: моля те, взимай ме и да изчезваме!
Вики: Там нещата не вървяха и с Десо решихме да си направим нещо свое. С „Мастило” улучихте страхотно време – тогава се раждаха Д-2, “Остава”, “Уикеда”. Ние бяхме една от тези банди. Българската музика беше толерирана, въртяха се всичките ни песни. „Моите кафеви очи” беше седмици наред на първо място в българския топ 100. Имахме действително голям шанс да се наложим.
Десо: И разбираш, че всичко е окей и усилията ти са достатъчни, когато видиш една пълна зала и един отеснял клуб.
- Как се получи така, че двамата сте неразделни?
Вики: „Неразделни” е любимата ми песен. Хората много я харесват, свирим я на всички участия, но за съжаление тя няма клип. Тя разказва за едно момиче, което не може да обича никого, и за едно момче, което се раздава. А причината с Десо да сме заедно е, че много обичаме музиката и сцената, страхотното чувство да сме пред публика, да даваме на хората и да усещаме как те ни връщат същата емоция.
– Много хора и банди, въпреки всичко това, в някакъв момент се разделят.
Десо: Двама се разделят винаги заради глупостта на единия. Тя е причината.
Вики: Не съм съгласна. Двама души се разделят понякога и поради факта, че повече няма какво да направят заедно. А ние имаме.
Десо: Вики е права, това е другото.
Вики: Виждаме пред себе си хоризонти, имаме още толкова върхове за покоряване, защо да се разделяме. Няма смисъл. След като толкова дълго сме градили нещо – като връзка е, и то успешна, защо да спираме. Ако в един момент стигнем някъде и видим, че няма какво повече да правим заедно, естествено ще е да се разделим.
– Като че ли не е лесно с човек като Десо. Освен толкова краен, какъв още е той?
Вики: Той има много добро сърце. Ако усетиш колко е благ и успееш да намериш правилния подход, всичко става много лесно. Той самият разбира колко е категоричен и колко това му пречи, но си е такъв. Аз съм го приела. И това е важното – в една връзка, каквато и да е тя, да приемеш другия, без амбицията да го променяш.
– Десо, на теб от какво ти писва?
Десо: От това, че тук всичко се влачи и всички мрънкат за нещо. Ако не е Виктория… Тя е една от малкото жени, които, застанат ли до един мъж, могат да го направят велик! (Вики се смее.) Повечето само искат и им трябва някой все да ги подбутва, за да направят нещо. Вики е от другите – измисля нещо и ти казва достатъчно убедително, че точно ти трябва да го направиш. И го правиш! Накрая Вики дава своята висока оценка… (Смее се.)
– Каква още е Вики?
Десо: Точна, концентрирана, ясна, амбициозна. В същото време – абсолютен пубер. И е толкова отвеяна! В главата й се случват неща, които просто не можеш да разбереш.
Вики: Аз искам всичко да става по моя начин.
Десо: Ако не, става, тръгва, затръшва вратата… След два часа звъни: “Къде си…”
– Каква жена може да ти се качи на главата?
Десо: Качват се, да, но и бързо слизат. По принцип съм много търпелив човек, но харесвам само истинските жени и съм такъв само с тях. Не търпя предвзети, позьорки, интригантки. Е, разбира се, в интригата има нещо готино, въпросът е да е умерена и да я усетиш. Другото – зад гърба ти брутално да се правят планове, да се въртят гадни сметчици и да си виновен за какво ли не, гадно е и аз не го понасям.
– Кога двама души се обвързват истински?
Десо: Когато една жена ти каже, че иска дете от теб.
– И какво правиш?
Десо: Дете. (Смее се.)
Вики: Чакай, пак си краен! Не можеш да оцениш една жена само по това, че иска дете от теб. Първо трябва да решиш, че ще бъдеш семейство с нея.
Десо: Истинската жена е майката на децата ти, нали така? Детето означава, че тази жена иска да продължи с теб. Ако детето не го доказва, какво друго го прави?
– Макар че за някои жени едно дете е част от имиджа им, за съжаление.
Десо: И от подсигуряването. Но това не се случва с истинските жени.
Вики: Гадно е да спекулираш с децата, те наистина са най-ценното. Но те трябва да се появят в точното време, когато човек е готов и е узрял за тази важна крачка в своя живот. Както и да осъзнае факта, че днес семейството вече не се ограничава до майката, бащата и детето. Съмременното е една по-широка клетка, в която може да се включат новият любим на майката и приятелката на бащата. Съзнанието на децата днес е отворено, толкова информация приемат, доста от нещата са им по-ясни, отколкото възрастните подозират. Няма смисъл от тях да се крият истините, важно е да бъдат поднесени по подходящия начин.
– Кое е най-важно в тези отношения?
Вики: Свободата. Колкото повече я даваш на хората, които обичаш, толкова повече те ти я връщат. Ако не се разбираш с един човек, макар да имате дете, по-добре е да се разделите. Всеки има право да търси щастието си. И това, че си родител, не пречи. Нали живееш и за себе си, не само за детето си?
Десо: Важното е да даваш любов. Стига да не попаднеш на енергиен вампир…
– И да се почувстваш изсмукан.
Десо: И използван, и неоценен, и необичан, и в безизходица. Много е гадно.
– Явно познаваш това състояние. Как се измъкваш от подобна клопка?
Десо: Хващаш си косата и теглиш… докато изпълзиш.
– Имат ли общо с всичко това грешките във възпитанието ни?
Вики: Имат, разбира се, но нали затова човекът е самостоятелна единица – за да се изгради и утвърди сам.
Десо: Ще си патиш, ако се оставиш тотално на влиянието на средата. Ако си умен, ще продължиш напред. Фактите го показват – има лидери, има и стадо. Крайно, но вярно.
Вики: Десо, ако имаше власт, със сигурност щеше да е диктатор. Но от добрите!
– Какво трябва да остане загадка?
Десо: Загадка - не знам, но искам нещо, което ще ме провокира и изненадва.
– Кажи една впечатляваща изненада.
...
Пълния текст четете в печатното издание...
