ЕЛЕНА
Пея влюбена, жива, от упор
Елена много искаше заглавието на това интервю да бъде "Музиката не е надпревара, а почерк", затова ще кажа нейната максима още в началото. Тя не крие от кого е научила тази истина - от един човек, който прави страхотни хитове и се казва Велислав Драганински. Не спестява и че той е мъжът, с когото е, и то вече почти четири години. Когато се запознахме, той й звънеше с "Дяволско желание". Като се видяхме втория път, призна, че живеят заедно. Какво казва за него сега, прочетете сами. А иначе поводи да се срещнем с нея не липсват - скоро се появи новият й албум "От упор", за който тя е съвсем лаконична: "Разбиващи сме!" Същото беше и очакването й за голямото лятно турне на звездите от "Пайнер", в което Елена за първи път участва.
- Идваш от интервю на живо, където една жена в ефир почти те е разплакала. Коя е тя и защо така ти подейства гласът й?
- За мен беше много важна оценката й, от малкото неща, които казах, е усетила какъв човек съм. Говори ми много мило, сякаш аз съм й дъщеря. Изживява успеха на сина си заедно с мен...
- Тя на кого е майка?
- На Росен Димитров, който е автор на повечето текстове на моите парчета.
- Какво направихте заедно?
- Песните "От упор". В негово лице намерих сродна душа и сигурно затова се роди едно много хубаво послание в албума: "Ако искаш една песен да остане твоя, трябва да я подариш на всички. Ако нямаш време да я изпееш хиляди пъти, тогава стреляй, без да се замисляш. Вече го направих. Накарах думите, които ме хващат за гърлото, влюбена и жива да пея, накарах сърцето си да плаче, накарах очите си да се смеят, накарах ги да бъдат смели и да кажат всичко на вас - от упор!" Ей това направихме заедно.
- Защо "от упор"? Ти ли си това?
- Съвсем аз. Но и всички заедно сме "от упор" - идваме агресивно, нахакано, уверено... Мисля, че ни личи.
- Кога се смеят очите ти?
- В момента... А иначе удовлетворението винаги ме кара да се смея. Ако щеш и това, че мога да си кажа: мамка му, успяхме най-накрая. Също и това, че все още има хора, които го правят така от сърце. Такива като Росен като Мариета, които във всеки текст влагат душата си, за общата кауза. Затова вървим заедно и напред.
- Къде се допряхте всички вие и направихте този страхотен екип?
- В много неща. Например в убеждението си, че човек трябва да бъде силен, да се бори и да знае, че все някога слънцето ще изгрее и на неговата улица.
- Как изгря твоето лично слънце?
- Толкова сме говорили за този човек... Той е и ще бъде с мен.
- Как двамата се спасявате от лошотията, която сигурно не иска да ви отмине?
- Интелигентно! (Смее се.) Смея да кажа, че сме намерили средата от приятели и колеги, точно онези, на които в погледите се чете, че са искрени и истински. Не се интересувам какво говорят другите, не ме вълнува чуждото мнение.
- Но сигурно си чувала да казват, че той ти разчиства пътя. Има ли истина в това?
- Да, но в това няма нищо лошо. На един изпълнител обаче без талант никой не може да прокара път. И в крайна сметка в завършената песен емоцията влагам аз. Иначе винаги говоря в множествено число, че успехът е общ, защото поотделно сигурно всеки от нас е силен, но заедно сме най-силни.
- Ти в какво си по-силна от него?
- Не съм... Не съм по-силна от него.
- А трябва ли?
- През десетте години, когато се справях сама, бях достатъчно силна. Вече имам нужда точно от такъв човек, който е по-силен от мен. Но когато е нужно или ако някой ме настъпи там, където не трябва, пак ставам много-много силна.
- Къде най-много те боли?
- Боли ме, ако някой нарани любимите ми хора и ако приятел ме предаде. Другото почти не може да ме засегне.
- Имате ли с Велислав песен, която ви е много лична?
- Мога да кажа коя е най-изстраданата - "Достатъчно". Не я приемаха, обричаха я на провал, може би защото е доста различно парче. Но се борихме със зъби и нокти песента да излезе и клипът да бъде това, което е. И успяхме.
- Защо "Не ти ли стига" е любимата твоя песен? Какво не ти стига?
- Заради текста толкова я обичам. В него има силни фрази, които ме карат да настръхвам. Най-емоционална, най-близо до сърцето ми, най-драматична, ако щеш.
- На теб какво не ти стига?
- Честно да ти кажа, приятелите ми твърдят, че не ми стига самочувствие. Аз пък мисля, че ми е достатъчно, защото така живея по-добре, с нормалните случки и емоции, радвам се на малките неща и така дори ми е по-лесно.
- Какво според теб значи да живееш нормално?
- Далече от тази суета, която води самотата. Не съм самотна. Щастлива съм, че хората ме приемат и харесват такава, каквато съм. Не съм принудена да слагам някаква маска вечер, когато отивам на участие. Аз съм си аз - със слабостите си, с грешките си, с леките си издънки...
- Какво ви задържа с Велислав толкова време заедно при всичките шнсове за други връзки, които имате?
- Ние обичаме да се шегуваме, че двамата сме отделни фирми и в живота наистина е така. Той си има неговото пространство, аз - своето. Позволяваме си това един на друг, може би гледаме на живота по-философски, не задълбаваме в дребнавости. Аз знам, че на един човек сложиш ли му окови на врата, никога няма да е твой. Всеки има свободата си и както е казано, пусни птичето, ако се върне, е истинското.
- Пускаш ли го?
- Това правя 4 години... И се връщаме един при друг, и си липсваме така, както и в началото, и всяка вечер бързам да се прибера от участие...
- Дом ли си направихте?
- Това ми е мечтата... В момента търсим правилното място за дом. Липсва ми донякъде това да се задържим на едно място. За момента сме се ориентирали към Стара Загора, там имаме много нови приятели и среда.
- Какви планове правите?
- Много, но нали знаеш защо няма да ти ги разкажа... Аз си пожелавам стабилна работа още 5 години, поне. Но в никакъв случай, ако усетя, че хората вече не ме търсят, няма да им се натрапвам. Хубаво е да спреш, когато си на върха. За да те търсят, а не да казват: тая още ли я дават по телевизията. Колкото до него, аз съм сигурна, че той ще направи нещо голямо в музиката. Убедена съм.
- Как се става вдъхновение за такъв като него?
- И аз го питам, обаче не ми отговаря. Той живее за музиката и за това да става по-добър. А като човек е страшно добър, повече от мене.
- Ако не го беше срещнала?
- Със сигурност щях да търся такъв като него. Не харесвам лесните мъже, сигурно защото така са вървели нещата в живота ми. Обичам да ми е трудно, да ти се струва, че няма да стане, че нямаш сили да се бориш, но да го правиш и накрая да успееш... Всяка спечелена битка усещам с цялото си същество
- Успя и с втория албум. Кое беше най-готиното на промоцията му?
- Сигурно сто пъти казах, че съм истински щастлива. Ние живеем в Димитровград, хората са свикнали да ме виждат, аз се сближавам с много от тях. Притеснявах се, че щом така добре ме познават, няма да им е интересно да ме видят. Но те пък изглежда ме чувстваха толкова близка, че от сърце се радваха на успеха ми. Затова им казах: празнувайте тази вечер с мен, защото душата ми празнува. И наистина стана така. Бяха там много колеги и музиканти, с които Ленчето от Козволец работи, когато дойде с 2 чифта обувки и 4 роклички...
- Сега би ли си събрала багажа...
- Ако съм на сегашния си акъл, няма да тръгна никога. Но тогава с онази наивна амбиция, с предчувствието, че нещо трябва да се случи, че не съм на мястото си, че душата ми не търпи окови, че не мога да живея живота на другите... Все повтарях на мои колеги от "Фаворит", че аз ще работя с голям оркестър, че ще отида в София, а те ми се смееха: "ти си луда, ти ще се върнеш на първата година". Вярно е, че съм си го мислила, много ми беше трудно през първите години, но така калих себе си. Може би това е отговорът и на твоя въпрос как успяваме да се съхраним - и двамата сме минали по трудното. Видяла съм отстрани пороците, които носи славата, и съм се поучила. Никакво ласкателство не може да докосне душата ми.
- От какво се пазиш?
- От лицемерието, не го дишам, повярвай ми.
- Сигурно се опитват да ви разделят с Велислав...
...
