БОНИ
Аз съм щастлива жена - 99 процента поне!
Съвсем доскоро я гледахме на сцената на "Великолепната шесторка" - усмихната, открита, щедра, гласовита, освободена, взривяваща. Наричат я огнената Бони, и то съвсем основателно. Аз й казвам истинската Бони, защото е такава - естествена като живота, който живеем, добра като хората, които, слава Богу, срещаме, отговорна като действията, от които се нуждаем. Истинска майка, певица, жена, с която аз пия едно истинско кафе, а тя - истински билков чай. Седим на маса без пепелник.
- Аз не пуша цигари, а те изписаха за мен, че съм на марихуана...
- Как се спасявяш от простотиите, които четеш за себе си?
- Не им обръщам внимание. Често си казвам: Господи, благослови ни всички! Аз, както и другите, не съм идеална, но се старая да бъда по-добра. Всички злоби и лошотии, които ни изяждат, нямат смисъл и не водят до нищо добро.
- Кое е най-кретенското нещо, което си прочела за себе си?
- На мен ми е неудобно да го споделя.
- Толкова ли беше гадно.
- Да, доста гадничко.
- В такива случаи заради какво и кого ти е най-кофти?
- На първо място заради дъщеря ми, тя е на 8 години и аз не искам да я подлагам на всичко това. Не толкова заради мен... А и защо не заради самата мен, след като аз чудесно знам как съм се борила и как съм успяла. Колко ми струва всичко, колко труд, колко усилия, без ничия помощ. Не се оплаквам. Напротив! Казвам с гордост, защото не съм чакала някой нещо да ми даде, нямам нито богати спонсори, нито богати мъже.
- За какво ти завиждат толкова?
- И аз се чудя! Не съм единствената хубавица, всяка втора българка е красива, не съм единствената певица...
- Може би защото си ведър човек и даже да имаш лоши моменти, не ги показваш?
- Е, няма как, всеки има такива моменти, аз също - плача, страдам, затварям се в себе си, но не товаря с това никого.
- И изглеждаш щастлива, и се усмихваш ...
- И защо не? В крайна сметка какво ми е? Здрава съм, слава Богу, и детето ми е здраво, близките ми са добре... Нищо не ми липсва.
- Щастлива ли си?
- Да... Е, с малки изключения, но то... хем има време, хем няма пълно щастие. Като гледам какви проблеми имат хората, какви неща се случват... Мога да кажа, че съм щастлив човек - 99 процента поне!
- Казваш в едно интервю, че си била прекалено щедра с мъжете. Така ли е?
- Да, казах го в смисъл, че съм била прекалено откровена и честна, прекалено съм се раздавала, не съм имала тайни мисли, не съм кроила лоши планове.
- Продължаваш ли да си такава, или с времето научи някои уроци?
- Сега се уча да бъда по-сдържана. Винаги си казвам, че ще се променя в някои отношения след всичко, което съм видяла, и с пълното разбиране, че не трябва да бъда такава. И забравям. И всеки път, като тръгна към някого и към нещо, е все едно за първи - открито, без сметки и задни помисли. Не знам защо съм такава.
- Ако се промениш, няма да си ти.
- Сигурно. В крайна сметка важно е човек да забравя лошите моменти. Явно това е моето спасение. Защото съм добър човек.
- Освен талант какво друго ти е дала съдбата така щедро, с пълни шепи?
- Дала ми е здраве, слава Богу, дано всички са живи и здрави. И късмет! Късметът, да знаеш, е много важен в живота на човека. Мога да кажа, че съм късметлийка. Съдбата ми е дала и такава сила, с която да успявам да се боря и да постигам целите си - рано или късно. Понякога се уморявам и питам Господ за толкова силна ли ме смята, че ме подлага на сериозни изпитания. И хем му признавам, че съм уморена и не мога повече, хем си мисля за думите на моя татко: няма да търсиш на работата лекото и на баницата мекото!
- Кога разбра, че си определено късметлийка?
- Още от малка съм го усетила. В моето семейство няма музиканти, родителите ми са далече от това. Като бях дете, никой не ми обръщаше внимание, все ми правеха забележки "Спри да пееш", а аз все си пеех... Какви ли не опити съм правила някой да ми обърне внимание! Докато един ден се явих на кастинг за изпълнителки във фолклорния ансамбъл в Сливен, в 4-5-и клас съм била, нещо такова. Изпях си песента и другарката - тогава така ги наричахме, каза: "Точно ти ми трябваш, ей такъв глас търся!"
- Повярва ли на ушите си?
- Бях много щастлива. По-късно в един период беше модерна сръбската музика и отидох на прослушване за певици в чужбина. Имаше страшно много изпълнителки. Вярвах, че ще успея, нещо в душата ми говореше, че ще се развивам и ще се справям. Макар да се притеснявах, защото знаех само две сръбски песни! Казвах си, че като ги изпея, нищо че са само две, просто ще ги разбия...
- И?
- Така и стана. Имаше трима продуценти от Югославия - тогава, и тримата се бореха за мен, всеки искаше при него да отида! Ей такива моменти ме правят наистина щастлива и ме убеждават, че съм жена с късмет. Имах и една друга мечта.
- Разкажи я.
- Аз много обичам семейството си и никога не съм се притеснявала някой да каже: тая е ромка, тая е циганка... За мен това е без значение. Имам страхотни родители, отгледали са ме, възпитали са ме, но средата, в която живеехме, не ми харесваше. Имаше неща, които ме дразнеха и исках да ги променя. Много обичам семейството си, но държах да съм самостоятелна, да се отделя. И това се случи. Бях съвсем млада - на двадесет и няколко години, когато си купих първото жилище в Сливен, като се върнах от Югославия. Там ми предлагаха да остана, да издавам албуми, но това не ми беше по сърце, вътрешният ми глас ми казваше, че всичко това е много хубаво, но ако ми е писано да успея, ще успея и в своята си държава. Прибрах се и започнах работа с оркестър "Елит" по заведения само с гръцка музика. И малко по малко мечтите ми се сбъдваха - да издам албум, за живея в София... Сигурно е ставала и става с Божията помощ. Но и с моята упоритост и с много работа. Когато човек е амбициозен, успява.
- Кое е най-голямото препятствие в живота ти?
...
Пълния текст четете в печатното издание...
