ЛИЯНА

Най-силният афродизиак е успялата жена

Лияна е категорична в твърдението си за успялата жена. Добавя и успелия мъж, разбира се. Най-малкото защото той може без теб и хич не са малко дамите, които искат да са на твоето място - така смята Лияна. Но войни в името на любовта не води, защото любов и война според нея са несъвместими понятия. Тази красива млада жена е известна. Нищо че присъствието и кариерата й се движат на приливи и отливи. За тези, които не я познават, е достатъчно само да я видят, за да "залепнат" по нея. Има, разбира се, къде да се спрат погледите им, но няма да уточнявам възможните места, защото... Както признава Лияна, отдавна е на ясно какво ще й каже един мъж, като дойде при нея - от първата дума до последната. Писнало й от баналност и повторения. Искрено се чуди няма ли да се появи някой с друг репертоар и да я заинтригува с нещо различно. Както прави тя с последните си парчета "Като вещица" и "Хайде, доведи я".

- Освен за прекрасна дъщеря се грижиш и за две кученца...
- Грижата за тях не е кой знае какъв ангажимент, имам добър тренинг с Дениз. Не бих казала, че тя е най-трудното дете за отглеждане, но вероятно аз съм от майките, за които най-важното е това, което се случва около детето им. Нито Дениз, нито кученцата могат да ме учудят или изплашат, даже да са ми подготвили "подарък" вкъщи. Аз обичам да помагам, да отглеждам и цветя, и животинки, и деца. Обичам да създавам нещо около себе си и да участвам в живота и развитието на това нещо.
- С лекота ли ти се удава обгрижването?
- Да и понякога си мисля, че моето призвание е било преди всичко да бъда майка. Винаги съм се чувствала готова за тази крачка и отговорността никога не ме е плашила. Може би, ако в лицето на бащата на дъщеря ми имах сериозна опора и стабилен човек, досега щях да имам поне още две деца. Но както е известно, той е кюрд, който няма право да бъде в България. На този етап не мисля за други деца, може би защото не съм намерила човека, с когото да ги имам.
- Каква майка си?
- Млада... (Смее се.) Дъщеря ми навърши 7 години, а аз я родих рано. В първи клас е. Учи упорито, ходи на тренировки по художествена гимнастика. Държа времето й да е ангажирано. Убедена съм, като съдя по себе си, че точно спортът и сериозните занимания са ме спасили от много пороци. Така и не се научих нито да пия, нито да пуша.
- Какво друго възпита в тебе спортът?
- Един спортист обикновено става точен и организиран човек, разбира как се постига победата, не гледа да гради нещо на гърба на другия.
- Това повече ти пречи ли, или ти помага сега?
- Спортната злоба е нещото, което ако имах от спорта, щеше да ми помогне днес, в този бизнес. Само че на мен спортната злоба винаги ми е липсвала. Аз, за съжаление или за радост, не съм свръх амбициозна. Мисля си, че едва ли не съм благословена и когато реша да направя нещо, то просто става. Но всичко се промени, конкуренцията не разсъждава като мен, има много амбициозни момичета. И това им е нужно, защото в този бизнес не се оцелява лесно. Не ми липсва желание за победа, но не мога да побеждавам на всяка цена. Може би така пострада кариерата ми. В крайна сметка вярвам, че ако нещата са се случили веднъж, ще се случат и втори път. Стига да си решен истински. Аз ще постигна това, което искам, и то по начин, който смятам за правилен.
- Кой период от живота си би нарекла драматичен?
- Не знам дали имам да си изкупувам стари грехове от минал живот, но в личен план нещата при мен винаги са се развивали много драматично. Имах прекрасно детство, бях щастливо дете,и сега с удоволствие живея в семейната ни къща. Затова пък в личния ми живот всичко е наопаки още от първата ми връзка. Стават или нещастия, или злополуки, или в един момент разбирам, че с въпросния човек нямаме никаква комуникация. Нито веднъж нито една моя връзка не е приключювала заради изневяра, за съжаление - нито от моя, нито от другата страна. Може би виновни са прекалените ми изисквания: да се води по-нормален живот, да не се прекалява с излизания, с демонстрации, които за доста хора са интересни... В един момент разбирам, че с човека до мен сме на различни полюси, той на моменти вероятно дори се присмива на начина, по който мисля, на илюзорния свят, в който живея... Свикнах да съм сама и ми е трудно да деля личното си пространство с друг човек.
- На колко години роди дъщеря си?
- На 21.
- Ти имаше ли някакво колебание тогава?
- Не, винаги съм искала детенце. Изглежда имам много развито майчинско чувство.
- Казваш, че винаги се случва нещо драматично... Ти ли се припознаваш в точния човек, или очакваш повече от това, което можеш да получиш?
- Драматично е... Първият ми приятел го застреляха пред мен. Момчето, в което се влюбих след това, най-истинската и несбъдната любов след онзи трагичен случай, загина при инцидент с мотор. Той беше най-желаната ми любов. Като че ли след това продължавах да я търся и да се заблуждавам.
- А после?
- После се запознах с бащата на дъщеря ми Дениз. Той много ми хареса, защото беше различен от мъжете в моите среди - нападателни, дори арогантни, когато виждат, че не могат да имат нещо, започват да го преследват, да го мачкат... Той беше млад - на 25, непринуден, най-срамежливия мъж, когото бях виждала. Притесняваше се да ме погали, не знаеше как да се обръща към мен, гледал ме е, без да забележа. Всичко тръгна уж наникъде, а се разви бързо. На осмия месец от нашата връзка забременях, а него го арестуваха и заключиха... Понякога имам чувството, че се въртя в някакъв измислен кръг на абсурди, но съм щастлива, че с детето сме живи и здрави. Винаги съм търсила добрия край.
- Как се опомни от всичко това?
- Като се върна назад, все ми се струва, че това не се е случило на мен. Нали Господ дава на хората изпитания, които могат да преодолеят. Но в един момент започваш да се питаш докога ще си силен...Страх ме е тежките моменти да не се повторят.
- Дениз какво знае за баща си?
- Тя много добре го познава, не съм лишава нито него, нито нея от контакти. Тя беше на 40 дена, когато я заведох в затвора на свиждате. Там той си я гушна за първи път. Знае какво се е случило с него, защото тя рано или късно щеше да го научи, по-добре да е от мен. Нищо не й спестих. Веднъж в парка едно дете й каза: ела тук, че ще викна полицая да те арестува, както е арестувал баща ти... Грозно от страна на родителите, нали?
- Има ли вариант да се съберете с него?
- Ние уж сме събрани... Опитах да живея при него, но не ми харесва. Не мога да живея в златна клетка. Доста жени биха я предпочели, ако търсят точно това чрез мъжете си, но мен не ме удовлетворява. Свикнала съм да се боря и да постигам победите си сама. Разбрах какво е да имаш пари и всичко на златен поднос, да съм в златна клетка не ми хареса.
- А знаеш ли какво е да нямаш пари?
...

Пълния текст четете в печатното издание...