Психоаналитик
Разводът и децата
Нежеланият партньор невинаги е лош родител
Разводът в съда, както и класическата раздяла на някоя двойка са наистина драматични събития, в които могат да се окажат замесени много повече хора от единия мъж и едната жена. Често в такива случаи се казва: "по-добре сега, преди да имат деца" или "горките деца, за тях ще е най-трудно..." Всъщност за никого не е леко: нито за този, който е станал причина за раздялата, нито за този, който е трябвало да понесе лошото отношение или предателството на партньора си, нито за близките, които са чували обиди и тежки думи, а понякога са били свидетели и на доста грозни сцени. Но все пак тези събития са най-драматични за децата. Защо е така, как "да омекотим ударите", как да овладеем чувствата, които замъгляват разума, съветва ни нашият психотерапевт д-р СВОБОДА ГЕРДЖИКОВА.
ПИСМАТА:
Елена, 22 г.: "Нашите не разбраха и като че ли никога няма да им стане ясно, че аз не напуснах България, а тях. Мечтаех да порасна единствено за да се махна от омразата и взаимната им непоносимост. И да се чуди човек защо още живеят заедно? Като че ли имат по няколко серии живот и тази може да посветят на жалкото си съжителство..."
Васил Р., 57 г.: "Преди няколко месеца дъщеря ми се омъжи, и то като че ли за точния човек. Никого от предишните й гаджета не съм харесвал, но с този е различно. Дано не греша. Няма да си простя, ако в брака си е така нещастна, както сме аз и майка й. Два пъти започвахме дела за развод и двата пъти нещо се случваше и се отказвахме. После нищо не се променяше. Така пропиляхме и младостта си, и любовта си..."
Стефан, 31 г.: "Живея с приятелката си без брак и имаме две деца. Разбираме се и общо взето всичко върви нормално. Нейните родители ни притискат - мен чрез нея, да се оженим. Но аз категорично отказвам. Дал съм име на синовете си, грижим се заедно за тях, но подпис не слагам. Като знам в какъв ад се превърна живота вкъщи преди и по време на развода на нашите, никога няма да повторя тяхната грешка. Не искам някой ден децата ми да преживеят скандали за два сервиза и стар шкаф за обувки... Не, за нищо на света..."
Нина Ненова, 49 г.: "В началото на декември паднах и си счупих лошо крака. Известно време бях в болница, а сега все още съм си вкъщи, пазя леглото и се движа трудно. Ужасно е това, което ще ви напиша, но е истина - в един момент се радвах, че така се случи, защото дъщеря ми идва при мен всеки ден. А откакто започна работа, нищо че живеем в един град, тя се изнесе на квартира, обаждаше се всеки ден, но много рядко се отбиваше при нас. Онзи ден не издържах и я попитах защо идва само сега, когато имам нужда от нея. А тя ми каза: "Точно заради това, никога няма да забравя крясъците, обидите и скандалите, които си устройвахте с баща ми. Винаги си мисля, че щом застана пред вратата, ще чуя същите отвратителни неща..."
Симона Д. от Кюстендил: "Мразя баща си и никога няма да му простя, че превърна живота - моя и на мама, в кошмар. Но съм му благодарна, че ме научи на две неща: винаги ще бягам от мъже, които пият, и никога няма да търпя някой да ме тормози. И любовта, и разводът все за хора, нали. Ако трябва, сама ще си отгледам някой ден децата, но ще им осигуря спокойствие. И наложи ли се да се разведа, на никого няма да позволя да ги закара в съда да свидетелстват. Не знам по-унизително и по-кошмарно преживяване от това..."
Проблема сме разглеждали много пъти и от различни гледни точки. В миналия брой обсъждахме чувствата на 14-годишна тийнеджърка, раздвоена между двамата си родители, които са в процес на раздяла. Писмото на момичето беше пълно с мъка - чия страна да заеме във войната между тях, но и с негодувание към възрастните, които я принуждават да се лута - как да постъпи,
как да е сигурна кое е правилното решение
Няма човек, който да не знае - на теория, какво трябва да прави и какво не трябва да допуска спрямо децата си при един развод. Когото и да попитаме, ще отговори, че малките същества са най-потърпевши от раздялата, че не трябва да ги превръщаме в разменна монета на чувствата си, нито в удобен повод да "нанесем последния завършващ удар" на човека, с когото сме живели доскоро, че от откритата вражда вежду родителите оставят незаздравяващи рани и дълбоки белези... Дали наистина се замисляме за поведението си? Обикновено родителят в ситуация на развод мисли, че постъпва правилно, и колкото е по-интелигентен, толкова по-малко е застрашен от погрешни действия. За съжаление обаче почти никога не става така. Нивото на интелектуалния коефициент невинаги определя поведението по време на брачна криза. А така се получава, защото се намесват чувствата. Те като лавина помитат всичко прочетено, чуто и научено по въпроса. Емоциите стават движещата сила. Но нали знаете колко ни е трудно да ги управляваме, особено ако не сме били в състояние да ги изразим? Затваряме се в кулата на своята гордост и самолюбие и непрекъснато търсим вината в другия. И дори и да се стараем, често злоупотребяваме с доверието на децата си. Огорчението и обидата от партньора се превръщат в обвинение: той/тя е виновен/на; ако не беше постъпил така, нямаше да се стигне дотук; той/тя не се интересува от теб, иска да те купи с играчки... Списъкът с подобни
квалификации, които отдавна не са шедьоври
е дълъг. И за съжаление, не води до никъде. А как реагират децата при развода? В началото те не разбират колко сериозен става разколът между родителите. Чуват споровете и кавгите от съседната стая, но не очакват, че те ще се превърнат във всекидневие. Скоро след това са обхванати от страх: ами ако това продължи; ако мама и татко се разделят; ако се наложи да избира вежду двамата; ако един ден чуе приятелите му да коментират случилото се, ако се започнат безполезни разговори и безплодни преговори... А в същото време това дете има право да получава любов и подкрепа от възрастните вместо те да го изправят пред сложен проблем и непосилна за него роля - да бъде арбитър и дипломатически пратеник. А всъщност то е едно уплашено и объркано непораснало същество, което търси отговори на много трудни въпроси. Често започва да мисли, че причината за конфликтите е в него: сигурно се карат, защото не съм достатъчно добър; татко (или мама) си отива, защото не заслужавам обичта му; как ще живеем по-нататък? Представяме ли си какви мисли се въртят в детската главица, докато ние спорим кой е по-важен от двамата,
кой е крив - кой е прав
и най-вече кой е виновен; чия майка се е намесила в живота ни, коя чужда жена или мъж и защо са ни отмъкнали половинката под носа, колко е безотговорен той, а тя е истинска въртиопашка...
...
Пълния текст четете в печатното издание...
Мразя ги и двамата
Казвам се Надежда и си имам гадже Коко. И двамата сме на 18. Заедно сме повече от година и мечтаем за времето, когато ще завършим училище и ще заживеем двамата - все едно къде и какво ще ни струва това.
Коко ми е обещал, а той си държи на думата. Той знае, че много често съм на ръба да избягам от нас. От години е така и вече не издържам. Докато беше жива баба ми, беше лесно - почнат ли да крещят, грабвам си чантата и отивам при нея. Но после нямаше кой да ме крие от баща ми и кой да ме защитава от майка ми. Те двамата не се дишат и винаги си изкарват яда на мене. Като се роди брат ми, се прехвърлиха и на него. Баща ми често го биеше - "за да стане мъж, а не мухльо". А майка ми крещеше по мен, че аз съм съсипала живота й, ако не била забременяла, никога нямало да се ожени за баща ми. Отначало задавах въпроси, опитвах се да я убедя, че не е в мен причината, но тя не искаше да ме чуе. Откакто се помня, тя все ми повтаря, че съм огромната й грешка. Веднъж не се стърпях и попитах тогава брат ми какво е - провал, опит да запази неспасяемия си брак или честта си, ако е изневерявала на баща ми... Такъв шамар ми отвъртя, че главата ми като че ли се завъртя наобратно! Май бях уцелила десетката! Същата вечер си изкарах и една маратонка по гърба - баща ми я хвърли по мене, когато му казах, че обичам Коко и след последния учебен ден ще се махна от скапаната им къща. А вечерта, като си легнахме, милият Дани - брат ми, ме помоли да го взема с мене, когато си тръгна. Не издържах, разревах се. Той също доста плака... На другия ден с Коко ходихме на кино и заведохме и него. Дани през цялото време го навиваше за същото.
Сигурно е лошо да казвам, че мразя родителите си, но за съжаление това е истината. Като бях по-малка, много пъти в събота и неделя се криех на тавана на къщата. После престанах - на тях не им пукаше къде съм, те дори не забелязваха, че ме няма. Понякога си намислях разни номера, които трябваше да направят семейството ни спокойно и щастливо. Нито един не проработи. Дори този, който трябваше да ги накара най-после да се разведат.
Родителите на Коко са разведени, той живее с баща им, а сестра му - с майка им. При тях обаче всичко е различно. Ще ви кажа само едно - те винаги са заедно на рождените си дни. Коко отначало никак не харесваше приятелката на баща си, но напоследък твърди, че е готина и дори е яко, когато са тримата. Казва го и пред майка си, а тя не се дразни, само се усмихва: е, някои са по-големи късметлии от други... Така реагира! Ако беше моята...
Коко е моят късмет. На брат ми също. Вярвам му и съм сигурна, че един ще се махнем заедно от нас. Коко държи на думата си.
Надежда от Т.
Много е добър
Бях на осем, когато майка ми и баща ми се разделиха. По-точно тя нахвърля разни неща в едни огромни чанти и ме замъкна при баба ми и дядо ми. Там живееше и ужасния ми вуйчо с цялото си семейство. Братовчедите като че ли само това бяха чакали - направиха ме на пепеляшка за нула време! Майка ми толкова рядко си беше вкъщи, че изобщо не забелязваше какво става.
Затова пък татко много точно спазваше всички уговорки и два пъти в месеца ме взимаше при него. Бяха най-хубавите съботи и недели. Колкото и да не му се искаше да ме връща, винаги го правеше в точния час, защото майка ми го беше заплашила, че иначе няма да му позволява да ме вижда. Но тази игра й омръзна особено след като баба ми почина и нямайше кой да ме гледа. Затова ми направи най-хубавия подарък - позволи да ходя при татко винаги, когато пожелая...
Сега съм в девети клас и почти съм се пренесла при него. Бяхме заедно и на Коледа, и на Нова година, цялата ваканция. Той се занимава с компютри и ми помага по математика, защото хич не съм добра. С другото се справям. Знам, че татко се гордее с мене, но ми е много мъчно, защото той е добър и тъжен. Той е най-добрият и най-тъжният човек на света.
Момичето на татко
