"Родителите ни отдавна са разведени. Ние със сестра ми сме при майка, но ходим и при татко, когато искаме. Официално трябва да сме при баща ми два пъти в месеца, но нямаме проблеми в това отношение. Ходим при татко и през ваканциите, а когато мама е в командировка, той се грижи за нас. Аз съм по-голямата, разликата със сестра ми е две години. Не знаем защо са се развели, но никога не сме чули нещо лошо да говорят един за друг. Не се карат пред нас и никой все още не се е оженил втори път. Аз знам, че те се срещат често. Веднъж с приятелки се връщахме от кино и ги видях на едно място да хапват и да си говорят като приятели, смееха се, бяха весели. Приятелката ми каза, че било странно... Аз не мога да разбера какво става, защо не се съберат, виждала съм ги и друг път. На рождените ни дни винаги сме заедно, после ние си идваме у нас с майка, а татко си отива. Много пъти в неговата къща сме гледали навсякъде, но не видяхме неща на друга жена... Не знам кого да попитам, много искам да се съберат, със сестра ми ще им помогнем, стига да научим как. Те така и така не се карат, не говорят лоши работи нито един за друг. Не го правят нито бабите, нито дядовците ни. Дори съм ги чувала да се чудят защо не се съберат. Дали да не им предложим да се оженят пак?"
Калина
Понякога възрастните правят неща, които децата им трудно разбират. Във вашия случай и аз не си обяснявам доста неща от поведението на родителите ви. Не мисля обаче, че е разумно да се намесвате по някакъв начин. Както и знам, че нямаше да сте по-доволни, ако се караха или говореха лоши неща един за друг. Сигурно знаете, че има семейства, в които родителите не са сключили официално брак, но живеят заедно. Защо да няма и като вашето семейство, в което по някаква причина възрастните са се разделили формално, но поддържат добри приятелски отношения помежду си. Имайте търпение, чакайте и с времето нещата ще се изяснят. Може би те сега не искат да допускат близо нови хора до вас, може би нещо съвсем различно ги е развело, но така или иначе, това не е ваша грижа. Най-хубавото е, че между тях отношенията са добри, вие и близките ви сте спокойни. Ако има нещо за разбиране, сигурно ще го научите от тези двама разумни в развода си родители. Ако има нещо да става, то, убедена съм, промяната ще стане в подходящо за всички ви време.

"Аз съм възрастна и болна жена, движа се с патерици, дори от време на време ходя с проходилка. Не съм сама, живея със семейството на дъщеря ми, в нашата къща, която е голяма и в нея има място за всички. Имам и син, но той е в чужбина и не вярвам да се върне. Построихме дома  с моя мъж преди години, но след като той умря, животът ми се промени. Аз съм на първия етаж, дъщеря ми с зетя и детето - на втория, а третия го дават под наем, че все парите не им стигат. Двата горни апартамента са много големи, моят е малък. Дъщеря ми от едната стая направи склад и отделен вход. Не ми трябва голямо жилище, трябва ми добро отношение. Дъщеря ми улови някаква златна жила и с мъжа си въртят нещо, не знам какво, но все говорят, че нямат пари и все купуват големи неща. Имат си коли, телевизори, всичко... От внука ги знам тия неща. Аз не мога да кача стъпалата, пък и никой никога не ме е канил у тях. Дъщеря ми идва всеки ден да види жива ли съм, какво съм сготвила, все натяква, че много говоря по телефона. А аз всичко си плащам - отделиха и телефона, и тока, и водата... Като се оплача от болките си, тя ме праща да се хленча на сина си. Не намира добра дума за мен. Осем години, откакто е умрял мъжът ми, не съм стъпвала у тях. Даже като имат рожден ден идват долу да им дам подаръка... А аз нищо не искам от тях, но сърцето ме боли, че съм сама като кукувица. Само внукът идва, когато майка му и баща му ги няма, купува ми лекарствата и ми помага, защото трудно се движа... Кажете виновна ли съм, че всичко дадох на децата си?"
Павлина, 68 г.
Има нещо, заради което дъщеря ти не е настроена добре към сина ти. Просто тя е човек, който държи да получи всичко и веднага, както сте й го осигурявали, докато мъжът ти е бил жив. Възпитали сте жената, която сега виждаш около себе си. Нищо не може да се направи отстрани, дано внукът израсте по-човечен и по- чувствителен. Дръж се за него, не му се оплаквай непрекъснато, не го натоварвай прекалено със собствените си тревоги и изживявания. Той вижда и очевидно сам оценява ситуацията в дома ви, както и твоето място в него. Бъди искрена с момчето, както сама описваш, той прави, каквото е по силите му. Иска ми се наистина той да е твой добър приятел в този задоволен, но студен дом, в който липсва чувствителност и грижа за другите.

"Всеки гаф ме изправя пред инсулт. Едно време, когато майка ми и баща ми правеха забележки, главата ми пламваше, направо оглушавах от напрежение. Сега знам, че това е високото кръвно. Така става и като жена ми почне да мърмори. Казвам: права си, целувам я... Но тя като не спре, получавам високо кръвно, пия хапчета, живея и нощем със страх, че нещо ще се случи. В работата ме натискат все повече, а аз си мълча уж да не нажежавам обстановката. Жена ми все е недоволна, все ми натяква този или онзи докъде са стигнали, какво са купили, къде са ходили - аз си мълча, за да не стават скандали. Една неделя дори ме заплаши, че защото сме живеели мизерно, месечният ни доход е доста висок, щяла да ме напусне. Опитах да й обясня, че сега, че има и по-зле от нас и те са хиляди, но тя не иска да слуша. След час кръвното ми беше 220 на 110. И знаете ли какво ми каза, като си тръгнаха докторите? Все ти си болен, все ти си зле... "
Петър Р., на 38 г.
Грешка е да опитваш да угодиш на всички около теб и ти самият да си добре. Изпълват те гняв и възмущение, че от теб искат прекалено много, а не получаваш дори малко разбиране и внимание. Ти обаче не правиш нищо, за да промениш отношението към себе си. Намери и изгради сам това, което липсва, разпредели натоварването в работатата си, кажи на жена си, че щом парите са малко, и тя да започне работа, щом не е доволна от живота да потърси и сама да го осмисли с нещо. Занимавай се с децата повече - те ще ти върнат поне част от спокойствието. Но преди всичко разбери какво точно ти липсва, научи се да реагираш на гнева и напрежението си. Психолог може да помогне за тези неща. Всичко е в твоите ръце.