Всичко е любов
Вярност не сервират за вечеря
Никъде по света
Знам, че писмото ми ще се стори скандално на някои ваши читатели. Но пък това, което ще ви разкажа, е истина - едно към едно. Затова не мога да споделя историята с никого освен с вас, и то анонимно. Не заради себе си, а заради честолюбието на другите участници в нея.
С мъжа ми Симо сме от загубеното поколение на прехода. Сигурно затова и любовта ни изчезна, все едно мина през месомелачка. Когато го срещнах, току-що бях приключила един глупав брак, сключен малко след абитуриентския бал. От петте години, през които бях омъжена по документи, по-малко от две живях с пикльото, който си нарочих за съпруг. След еуфорията, в която
правехме напук всичко, дори и секс
и на всички - включително и един на друг, се приземихме тежко. Смелият ни план на бъдем големи и самостоятелни, да учим и да работим, за да се издържаме, издържа почти година. Всичко следващо беше просто фиаско. Красавецът, когото мислех, че обичам, излезе едно фукливо мамино синче. Той не можа да вземе никакво разумно решение за каквото и да било. И като стана трудно, все напускаше работа, докато накрая клекна при техните да си го хранят и да си го изучат. Аз отказах да се върна в нашия малък град или да увисна на ръцете на родителите си. Те не ми завещаха кой знае какво, но ме научиха, че всеки трябва да си сърба попарата, която си е надробил. Освен това възпитаха в мен достойнство, което не ми позволи да призная поражението. Така на 24 имах зад гърба си едни сбъркани, но все пак щури студентски години, една диплома и един развод.
Симо беше пълна противоположност на бившия ми мъж - и физически, и като характер. Сигурно затова веднага го харесах. Абсолютен мъжкар, на който по лицето, по ръцете, дори по походката му личи, че е човек на място. Така си паднах по него, че направих всичко възможно да си тръгнем заедно от купона, на който се запознахме. Не че нещо се случи, не, нито той ме покани у тях, нито аз му предложих да се качи в моята квартира. Като че ли и двамата усещахме, че интересът ни е повече от една нощ и от един секс. Стигнахме и до тях, разбира се, но по разни стечения на обстоятелствата едва след няколко месеца. Искахме се като луди и случайната ни среща завърши у Симо. Това беше началото на
любовта, която загубихме някъде по пътя
В началото Симо беше много напорист, уверен, предприемчив. Имаше страхотни планове и идеи за наш бизнес. Е, ако нещата се получаваха толкова лесно и успешно, сега нямаше аз да съм в Италия, той с един от синовете ни в София, а вторият да търси спасение зад океана. Но Симо страшно вярваше, че ще успеем, и зарази и мен с този ентусиазъм. Бизнесът ни потръгна, но после фалирахме, пак започнахме от нула и аха-аха да се закрепим, като се сринахме в изходна позиция...
Докато Симо се предаде. В един момент той изгуби всякакво желание за работа и за борба. Вдигна бялото знаме и повтаряше: това е положението. Междувременно се изпразниха и хладилникът, и мазето, и крехките ни банкови сметки. А момчетата растяха и заедно с тях - разходите. Чест прави на синовете ни, че никога не питаха докога ще е това положението, докога ще им казвам, че "в момента съм на спешен режим и приемам само неотложни повиквания", докога баща им или ще ходи мрачен по стаите, или ще стои в любимия си фотьойл, ще гледа в една точка и ще мълчи като за световно... Не ми бяха нужни нито висше образование, нито кой знае каква интелигентност, за да разбера, че семейният кораб потъва. Честно казано, първо адски се стреснах, обърках се, не знаех кого и какво по-напред да спасявам - дали бизнеса, дето трябва да ни храни, дали децата, които са в шантава възраст, или баща им, който заживя с телевизора, празните приказки, пенсионерите пред блока и бирата. Ясно ми беше само едно -
трябва тук и сега да намеря работа
Започнах - познати, телефони, срещи, обяви, интернет. Отникъде нищо. Известно време се опитвах да браня честта си на дипломирана филоложка и не приемах идеи като чистете на заведения и входове или обслужване на възрастни хора. Но с последните пари се стопиха и последните ми надежди и остатъци гордост. И се хванах за първата появила се възможност - санитарка в неврологично отделение. Както се казва, като ще е гарга, да е рошава. Този, който не е влизал на такова място, нищо не знае. Докрая не можах да свикна с подлогите, все ми се гадеше и едва се сдържах. Парите...
...
Пълния текст четете в печатното издание...
Той може да прави секс без любов, а Тя се влюбва
В миналия брой ви представихме откъс от книгата "Мъжете си падат по кучки", като ви обещахме интервю с авторката. Сега имате удоволствието да прочете нещо повече, казано от самата нея само за вас, нашите читателите. Петима от тези, които попълниха и изпратиха талони в редакцията, печелят екземпляр от книгата, за която Шери Аргов казва, че мъжете не биха искали да притежавате. Нямат шанс - произведенията й са издадени на повече от 30 езика! Доверете се на себе си, прочетете и изберете добрия сценарий за собствения си живот. Шери ще ви помогне.
- Как реши да напишеш първата си книга? Какво те вдъхнови?
- Медиите бяха моето вдъхновение или предизвикателство може би, защото те разпространяват толкова грешни за една жена съвети. Романтични комедии, известни списания, порнозвезди или шоупрограми показват как например 15 жени се борят, за да спечелят звезда като голфъра Тайгър Уудс... Всички тези издания показват жени, които са отчаяни или несигурни. Всички тези издания по този начин подтикват жените да се държат несигурно или отчаяно. А ще се съгласите, че мъченицата, която има проблеми и неудачи, е пълната противоположност на секси жена, която може дори да не е красива. Мъжете, които интервюирах, бяха другото мое вдъхновение. Те ми обясниха колко са впечатлени жени, които имат лично достойнство и самоуважението им е над всичко. Фактът, че те уважават именно това, ми подейства наистина зареждащо.
- Кога разбра, че твоите читатели ти се доверяват?
- Още след първите пет минути усещам, че ме имат за тяхната по-голяма сестра. Те ме чувстват така близка, че могат да ми кажат всичко, защото знаят, че разбирам тяхната болка. И нещо много важно - защото ги карам да се смеят.
- Каква беше личната цена, която плати за престижа да бъдеш успяла писателка?
- Цената е висока и всъщност невинаги си заслужава. Когато думата бестселър е на корицата на книгата, хората започват да се държат с автора й много странно. Така престават да виждат в теб човек с чувства или човек, който с много труд изкарва парите си. Близките те търсят за заеми, приятелите очакват да платиш обяда, никой почти не ти прави подаръци, защото според тях е повече от ясно, че имаш всичко. А всъщност най-добрият подарък са искреното приятелство и възможността да те приемат такъв, какъвто си. Вместо това обаче известните най-често се оказват в лапите на хора, които се притискат, защото ги приемат като авторитети. Разбирам защо актьорите и звездите изобщо се чувстват самотни.
- Мислиш ли, че мъжът и жената обичат по различен начин?
- Един мъж може да прави секс с една жена, без да я обича. Но когато една жена прави секс, тя се привързва и се влюбва. Ако оставим тази разлика настрани, мъжете и жените обичат по един и същ начин, въпреки че мъжете все пак са по-прагматични. Те не се опитват да намерят жената или любовта на живота си още на първата среща, а вървят към целта си стъпка по стъпка. Жените по-често пришпорват нещата и заблуждават сами себе си в този процес.
- Как се справят двата пола с провала, как реагират?
- Жените показват своите емоции, докато мъжете не допускат да изглеждат слаби, крият чувствата си и не признават, че са победени.
- Какъв вид емоционално обучение търсят съвременните жени?
- Те се опитват да намерят щастие извън себе си и да осигурят бъдещето си чрез избрания мъж, защото просто така са научени. Когато този сценарий не проработи, когато са нещастни и несигурни за бъдещето си, те започват да търсят отговорите в книги, списания, радио и телевизионни предавания. И продължават да мислят, че мъжът ще реши всичките им проблеми. Този план обаче не работи, защото жените трябва първо да изградят личността си, увереността си, бъдещето си. Тези задачи изискват много работа и към решението им няма пряк и лесен път. Но когато заложиш на себе си като на личност и се изграждаш стъпка по стъпка, ти израстваш. Винаги, когато се фокусираш върху това как да усъвършенстваш себе си и не губиш по пътя самоуважението си, се извисяваш и на практика побеждаваш.
- Естествено, всеки от нас има своя лична драма или поне труден период в живота си. Ти как се справяш в такива моменти?
...
Пълния текст четете в печатното издание...
Дописах правилата на мама
Не разбирам - аз ли изглеждам толкова тъпа, колкото на него му е удобно, или изобщо не му пука, че не вярвам на никоя негова дума.
Не тръгвайте със женени... Нали така пееше Галена. И в списанието много читателки описват драмите, до които ги довеждат връзките с кръшкачи. Но, както показва животът, човек не се учи от грешките на другите, а само от своите собствени. Няма да ви лъжа - историята с Иво си я започнах аз. Свалих си го, макар да е знаех, че е женен, че има син и дъщеря, че
светът е кошмарно малък
когато трябва да се намери място за нова любовна забежка. Първо, паднах си по него. Той е от мъжете, за които е достатъчна една дума - пич. Стига да поиска, Иво така може да те погледне, че само от това коремът ти ниско долу да се разбунтува. Ненадминат е в уж неволните докосвания. А как целува! Няма равен. Освен това винаги отваря вратата на колата - за да се кача или да сляза, дори тогава, когато до преди малко сме се натискали или сме правили секс. Не е дървар като някои, дето ще побързат да си вдигнат ципа на дънките и да ти обърнат гръб. Иво знае как се правят някои работи. Не ме води всеки ден по заведенията, но когато ме покани, знае къде. И съвсем като по филмите казва: ще мина да те взема в 7...
В него много ми харесва това, че не парадира с нашата връзка, но и когато сме били с хора, никога не се е крил, никога не се е въртял като шашнат заяк, готов на секундата да духне, ако се появи опасност, т.е. неудобен познат или, не дай Боже, законната му половинка. Отначало аз избягвах разговорите, които изглеждаха сериозни, защото исках Иво и исках да се забавлявам с него. Нищо повече. Но
след като си получих порцията
ми се дощя допълнително. Така без да се усетя, започнах да настъпвам. По-точно да нагазвам навътре в едно блато, от което няма излизане. На 27 години съм и защото знам, че животът е пред мен, все си повтарях правило №1 на майка ми: не се привързвай към мъж, не се влюбвай, взимай, колкото можеш, и винаги бъди готова да си тръгнеш, и то без сълзи и без сополи. Преди Иво схемата действаше безотказно. Винаги носех в чантата си четка за зъби, прашки и презерватив - правило № 2. Здравето преди всичко, а то върви ръка за ръка с добрата хигиена. Ако се е подсигурило, едно младо момиче може да прекара нощта навсякъде. Правило № 3 - не се връзвай на нощни обещания, истината се чува на сутринта. Тук, на последното, се издъних. След почти любовен маратон в един хотел над нашия град казах на Иво, че го обичам, че искам да живея с него и да имаме дете. Добре че го направих след поредния оргазъм, защото номерът с ерекцията му не се получи до сутринта. Само си представете как заливате един надут петел с вряла вода. Това беше Иво след моето признание, което не можах да задържа зад зъбите си. И то без да съм лизвала алкохол, бях по-трезва от водопровод.
Като разказах на майка ми, тя формулира правило № 4 -
уплашените мъже на светло адски си приличат
...
Пълния текст четете в печатното издание...
На скалите вече бяхме трима
Вие сте любимото списание на жена ми. Когато си е в България, ви чете редовно. Оттакто е при мен, в Лондон, ви търси в интернет и умира от кеф, когато приятелки й пратят някой брой. Не разбирах този нейн ентусиазъм, но сега, когато чакам Еми да роди сина ни, искам да пиша единствено на вас. Дори в скайпа съм инкогнито, защото в момента не ми е до никого.
Направо не е истина! За една година - между два празника Свети Валентин, аз пак намерих любовта си, вече имам жена и до няколко часа ще стана баща. Ако някой ми разказваше това, а не се случваше с мен, щях да си помисля, че ме будалка. Всичко стана ужасно бързо и, колкото и банално да звучи, много-много случайно.
С Еми бяхме голяма любов в училище. Не се криехме, другите свикнаха с нас, не ни правеха номера и не ни клюкарстваха. Но Еми все намираше от какво и от кого да ме ревнува. В началото беше забавно, но постепенно нейната подозрителност провали всичко. По едно време така ми беше писнало да следи с кого говоря и какво правя, че за да съм по-далече от нея, заминах да следвам в чужбина. Това беше причина тя задейства уникалния си инат и след 5-6 месеца се разделихме. Тя учеше в университета в София, а аз - на Острова. Прекъснахме всякакви контакти, защото това беше единственият начин да се спасим един от друг.
След като завърших, аз останах да работя в Лондон и в България се връщах рядко и за кратко. Не пропуснах обаче събирането по случай 5 години от завършването на гимназията. Може би тайно се надявах, че там ще е и Еми, може би очаквах да видя колко съжалява за панаирите, които направи, може би ми се искаше да й натрия носа... Не знам. Със сигурност нямаше да пропусна купона! Но когато отидох и разбрах, че нея я няма и че няма и да се появи, адски ми се скърши. И как не - Еми беше на сватбено пътешествие с някакво леке! Рано-рано се насвятках така, както не се бях напивал от ученик. Кофти изцепка, но продължението беше още по-кофти - оказа се, че съм си тръгнал с някаква мадама, която уж била дошла с Томата - наш съученик. Никога не бих направил такава свинщина, ако бях трезвен. След време го търсих, да му се извиня, а той - да ми благодари, че съм го отървал... Сбъркана работа, общо взето, но най-сбърканото беше това, че Еми безумно ми липсваше. Едва тогава осъзнах, че с колкото и мацки да съм бил, тя е тази, която искам, която ме преследва и която винаги по някакъв начин ще присъства в живота ми.
За 10-ата годишнина от завършването ни не се организирахме и не се събрахме. Но миналата година през февруари, като се прибрах, раззвънях телефоните, разрових се в интернет и набързо си спретнахме купон с приятелите. Уговорката беше всеки да пусне съобщение по трасето и... Вечерта в ресторанта Еми се появи...
...
Пълния текст четете в печатното издание...
Умира от кеф
Дъщеря ми Бела е тийнейджърка, а в момента аз съм тази, която се чувства объркана и дори засрамена. Повече, отколкото е тя заради своето готино влюбване на 17. Бела лети - това е очевидно и прекрасно. Но аз къде съм тръгнала!?
Все този въпрос си задавам и всеки път стигам до отговора, който ми изнася: че за една жена на 40 животът не свършва, че човек се учи от грешките си и може би този път ще избегна фиаското, че най-после ще намеря истинския мъж за себе си. Всички около мен, включително и Бела, забелязват промяната. От месеци насам аз съм щастлива, защото имам до себе си един Пламен, който на шега - на майтап, но ми подпали чергата. Смешно се запознахме, още по-смешно си определихме среща, а най-смешно беше, когато и двамата си признахме чувствата. Тогава хич не мислех как всичко това ще изглежда в очите на Бела. Както и Пламен съвсем беше забравил, че ставащото между нас може да не се хареса на 13-годишния му син. Двамата се гледахме в очите, прегръщахме се, целувахме се - все едно ние сме тийнейджърите, а не децата ни...
...
Пълния текст четете в печатното издание...
