Житейски капани
НАТАЛИЯ КОБИЛКИНА, семеeн терапевт
Няма идеални хора
Наталия Кобилкина, която работи в Института за взаимоотношенията между мъжа и жената, е категорична както в твърдението си, че не сме идеални, така и в убеждението, че точно в това е голямият ни шанс да бъдем щастливи. Защо? Ще разберете от нея самата. Тя може да обясни много неща, да даде отговори на доста въпроси, както и изпитани съвети. Някои са особено полезни в началото на декември, навръх големите празници, големите емоции и голямото харчене.
Как да получиш от един мъж това, което искаш? Ето един секрет, една история, един съвет и... 200 лева повече за коледни покупки!
Ще ви издам една тайна, която огромното мнозинство от жените дори не подозира: мъжете искат да бъдат под влиянието на нежния пол. При всичките им приказки за независимост и притеснения да не би да бъдат манипулирани, те всъщност харесват жените, които знаят КАК да ги очароват така, че те да правят за тях какво ли не.
Ето и съвет как да получите от мъжа това, което желаете. Когато отпрявяте някакво искане към него, следвайте тези стъпки: установете директен контакт с очи с партньора си; усмихнете се; кажете какво искате със спокоен и мил глас, и то САМО ВЕДНЪЖ.
При колегите на Наталия дошла жена, която споделила, че със съпруга си често спорят. Тя била напълно обезкуражена, защото той рядко я изслушвал и не правел нещата, за които го молела. Съпругата заложила на описаната по-горе техника и ето какво се случило...
Жената поискала допълнително 200 лв., които да похарчи по Коледа. Седмици преди празника подходила към съпруга си така: седнала до него, докато той четял нещо на кухненската маса, усмихнала му се, погледнала го и просто казала със спокоен и нежен тон: "Тази Коледа бих искала да разполагам с 200 лева повече." Съпругът й не отговорил, дори не вдигнал поглед от четивото си. Въпреки това тя продължила да се усмихва и да го гледа - около 5 секунди, после излязла от стаята и подхванала всекидневните си задачи. Няколко дни по-късно, докато тя подготвяла дома за Коледа, съпругът й подал две банкноти по 100 лв...
Ако искате да получите нещо от мъжа, с когото споделяте живота си, опитайте този метод. Ще се изненадате колко често ПОЛОВИНКАТА ВИ ЩЕ ОТКЛИКНЕ!
- Наталия, защо личният живот на съвременни хора чесето се нуждае от терапия?
- Работя вече шест години, контактувам с много хора, някои от които на високи позиции в бизнеса, и разбрах, че те също имат оплаквания. Най-честото от тях е, че дори когато нямат проблеми в работата, личният им живот не върви. На базата на опита си определено мога да кажа, че колкото повече пари има една жена, толкова повече не е щастлива. Същото е и с мъжете. Работила съм с хора в големи международни компании и те затвърдиха това мое убеждение. Така ме наведоха на намисълта, че те, както много други, имат нужда от помощ, за да живеят хармонично. От една година в института провеждаме специални обучения. Най-сериозният проблем в наши дни е прекалено многото информация, в която хората се объркват - невинаги я разбират и невинаги знаят къде да намерят това, което им нужно. Ние можем да помогнем на един човек, като му покажем къде да намери този, който му е нужен, и какво да прави, когато го срещне.
- Защо казваш, че колкото повече пари имат и жените, понякога и мъжете, толкова по-неудовлетворени се чувстват?
- Това показва работата с моите клиентки. Някои от тях за няколко години са купили апартамент, имат кола и страхотна работа, а все по-трудно осъществяват контакти с мъжете и все по-неудовлетворени се чувстват. Може би защото една жена е наистина удовлетворена тогава, когато преди всичко е жена. Затова е нужно да знае, че съществуват мъжки и дамски цели. Мъжките са успехът, кариерата, парите и колкото повече ги осъществява един мъж, толкова по-доволен се чувства той. По-различно е при жените, защото техните цели включват партньор, с когото се чувстват пълноценни жени и се реализират като майки. За тях е важно да успеят професионално, но още по-важното е да имат мъж, за когото да се грижат. В нас е заложено да даваме, за да сме доволни и щастливи.
- Как успехът променя жените? Толкова ли високи стават изискванията им, че трудно намират своите половинки?
- Всеки човек носи в себе си Ин и Ян, има своя вътрешен мъж и вътрешна жена. Успелите жени реализират мъжа в себе си. Когато една такава жена намери своя партньор, вътрешният мъж - вече осъществен, й пречи да установи пълноценен контакт. Защото не оценява неговите личностни качества, към което я води жената в нея - че е добър човек, че на него може да се разчита, че с него е приятно да прекараш времето и живота си. Вътрешният мъж я кара да забелязва и дава превес на други неща: каква кола кара, каква къща има, какви пари печели... И ако този, когото е избрала, е по-заможен от нея, тя може пак да не е щастлива. Често се случва една богата жена да има не толкова успял мъж, но точно с него да се чувства добре. Причината е, че той я подкрепя, помага й в разни кризисни ситуации и това го прави ценен, а не успехът и парите.
- Какво пречи на съвременните мъже и жени да се разбират? Преди време като че ли естествено хората са се намирали, обичали, разделяли, а сега ни трябва помощ, за да го направим... Ние ли усложняваме нещата, или те са си достатъчно сложни?
- Днес времето е напрегнато, разстоянията са огромни, стресът е навсякъде. Преди като че ли хората бяха доста по-първични, повече се доверяваха на своите инстинкти. Освен това в обществата, в които ние живеехме преди 20 години, някак всички бяхме равни и нямаше база за сравнение. При уеднаквените стандарти изпъкваха качествата на партньора. Сега нещата се промениха, критериите също и вече се оценяваме по придобитите ценностите - кой каква кола кара, къде живее, доколко е успешен. Нормалното общуване помежду ни става все по-трудно. Неслучайно в европейските държави големият проблем е, че се раждат малко деца.
- Станали сме повече егоисти ли?
- Не, ние пак много неща жертваме, но го правим в името на работата, кариерата, материалния успех...
- Как ти се струва - готови ли сме да се жертваме по някакъв начин за партньора си?
- За съжаление, засега това е доста рядко. Защото нямаме доверие на партньора си. Ако има доверие и любов, ние го правим, защото го искаме, без условия и без да се замисляме. А когато няма любов и доверие, дори една вечеря да направиш, изглежда, че жертваш себе си. Всичко може да е жертва, когато няма чувства.
- Сега по-трудно ли ни е да обичаме?
- Обичта означава и голямо доверие към партньора, също и всеотдайност. Не искане на нещо в замяна, а просто даване - даваш, защото чувстваш, даваш, защото можеш. Най-добрият пример за любов е майчината - майката обича детето си. Без условия и условности. Същото е и когато обичаш един мъж или една жена. Не мериш и не пресмяташ. Просто обичаш и даваш, без да те вълнува какво ще получиш и какво не.
- На фона на това, което казваш, как ти изглежда модерният сега предбрачен договор? Реална преценка ли показва той, или застраховка при полулюбов?
...
Пълния текст четете в печатното издание...
Една скъсана снимка преобърна съдбата ми
Здравейте! Искам в писмо до вас да излея душата си и да разкажа драмата на моя живот. Може и да не вярвате, но това, което преживях като дете остави белег, който нося и до днес.
Родителите ми преди години се разведоха, баща ми вече е покойник, но по времето, за което говоря, бяхме семейство и живеехме в едно ямболско село. Баща ми беше минен инженер и работеше в близката мина. Аз бях ученичка и точно там минаха най-хубавите ми години. Защото... срещнах едно момче Г., малко по-голямо от мен. Неговият баща беше шеф на моя. Аз се влюбих в Г., той в мен също. Харесвахме се, обичахме се, желаехме се - на думи, без да се докосваме. Той учеше в техникум в града, затова непрекъснато летяха писма между нас. Може би на днешните тийнейджъри това ще се стори смешно, но в онези години един бял плик носеше толкова много щастие! С Г. си бяхме обещали, като завършим училище, да се оженим. Бях настояла да ми изпрати снимка, за да бъде винаги с мен.
Един ден аз споделих с баща ми любовта, която изпитвам към Г. В отговор на моето признание той упражни невероятен натиск върху мен, просто ме принуди да скъсам снимката на Г. и против волята си да я сложа в един плик и да му я върна...
Оттогава животът ми тръгна наопаки. В нищо не ми провървя - нито в любовта, нито в брака, нито с приятелите.
...
Пълния текст четете в печатното издание...
Беше приятелка
Може би никога нямаше да ви напиша това писмо, ако шегите на съдбата не бяха ме върнали към една случка, която преди две години обърна живота ми наопаки. Изведнъж разбрах, че нищо не съм забравила и никога няма да забравя.
Още в началото на лятото шефката ми подхвърли, че ни трябва човек, който да поеме изцяло транспорта във фирмата, така че ние да си гледаме само другата работа. Каза, че даже и лятото някак да избутаме, наесен няма повече накъде да отлагаме.
Разбрах я съвсем правилно
трябваше да пусна обява, да попитам за подходящ човек тук-там, а от септември да преценим кандидатите и да изребем най-подходящия. Свърших, каквото беше нужно, и излязох в отпуска. Като се върнах, колежката беше събрала документите на кандидатите. Прегледах ги, имената бяха последното, което ме интересуваше, направо ги пропусках. Бяха важни ЕГН-то, квалификацията и местата, където тези мъже са работили преди. По тези показатели си оформих двама фаворити, но събеседването и шефката щяха да си кажат тежката дума.
Денят преди въпросната среща беше ужасен - усещах, че вдигам температура, стомахът ми се бъркаше яко, дори по едно време ме втресе. Тръгнах си по-рано за вкъщи с уговорката, че ако на другия ден се чувствам добре, ще дойда точно в 9 за срещата с кандидатите за работа. Аз обаче отидох в 10, защото преди това не ми беше възможно спокойно да се отдалеча от тоалетната... Въпреки че се постарах гримът да скрие поне донякъде пораженията от гадния вирус, видът ми беше лош. И понеже знаех това, се чувствах още по-зле. Но
краката ми се подкосиха от друго
- видях един от кандидатите. Срещу мен стоеше Пепо - бившият мъж на Жана. Преди време щях да я нарека най-добрата ми приятелка, сега ще кажа, че е жената, която ще мразя, докато дишам. Малко й е да я нарека предателка, много е леко да кажа, че е мръсница, и кучка не й върви... Тази Жана, която познавам от първия си ден в университета, с която деляхме една квартира, с която си пазехме гърбовете от гаджета и доброжелатели, разсипа семейството ми. С този Пепо, който дойде да търси работа, се ожениха и после ни станаха кумове. Нищо не й попречи обаче да се намъкне в леглото на мъжа ми. Късно разбрах, че е дебнела всяка възможност, всяка минута, когато не съм у дома, да се довлече под някакъв предлог. Наистина много пъти съм я заварвала у нас - понякога мъжът ми е бил с нея, друг път - някое от децата. Никога и за миг не съм се съмнявала в нейното приятелство. Докато една вечер не се върнах по-рано от провинцията - бях ходила при родителите и при децата си. Моята прекрасна приятелка отново беше у дома. И танцуваше гола, абсолютно гола пред мъжа ми
Кандидатът Пепо просто ме зашлеви със спомена за наглата танцьорка в собствения ми хол. Той ужасно се сконфузи, въпреки че нямаше никаква вина...
...
Пълния текст четете в печатното издание...


