НЕЛИ ПЕТКОВА

Интересно е, когато животът те изненадва


                                             
Както вече е известно, LUCKY ONE е попденс парчето, с което Нели стартира своята солова кариера, след като шест години беше вокалистка в Ку-ку Бенд. Решението й предизвика основателен интерес. Съвместната й работа с младия, талантлив и известен композитор Миро Гечев - също, дори породи разни хипотези дали връзката им е само музикална. Колкото до самата песен, мнозина казват, че я чувстват много лична, изпята специално за тях. А защо Нели, без да се колебае, казва “I am “Lucky one”, може да разбрете от самата нея.  

- Какво ново научи за себе си, след като даде толкова интервюта напоследък?
- Може би разбрах, че съм по-интересна, отколкото съм си мислила, което ме радва.  Винаги съм вярвала в това, което правя, и сега отново разбирам, че има смисъл в него. Дори повече – знам, че трябва и нататък да продължа.
- Очакваш ли да бъде още по-трудно? Готова ли си?
- Разбира се! Аз съм готова на всичко. Не се страхувам от трудностите, пък и те не са невиждани... (Смее се.) Знам, че когато нещата се случват, то е защото има причина и основание да се случват. Аз се трудя, винаги съм го правила, не ми тежи, не ме плаши, напротив, амбицира ме и ми дава още повече импулс за работа. Не се страхувам от нищо.
- Все пак: защо точно сега реши да продължиш соло?
- Това не е въпрос, който човек си задава всеки ден - сутрин, обед и вечер, и се тюхка да намери вярното решение. Просто в един момент усещаш как да постъпиш и го правиш. Естествено е така да става. Казвала съм много пъти, ще повторя пак: музиката е тази, което ме води. Сигурно затова не сядам да мисля толкова кое как ще бъде. Не съм от хората, които могат да устоят на вътрешния си импулс. Каквото той диктува, това се случва. И може би хубавото е, че в такъв момент нямаш кой знае колко много време да мислиш, просто правиш това, което ти подсказва сърцето.
- Все музиката ли ти е казвала накъде да вървиш?
- Така е било. От дете и досега винаги съм искала да бъда певица. Още в І-ІІ клас бях амбицирана да кандидатствам в музикалното училище в Котел. За това мечтаех. И бях не 100, а 1000 процента убедена, че това е моето училище и че ще ме приемат. Като станах в VІІ клас, майка ми се опита да ме подготви за евентуален неуспех: не се притеснявай, ако не те приемат, ще отидеш в Широка лъка! А аз й казах: не, сигурна съм, че ще ме приемат! И затова сериозно се готвих, изкарах високи резултати, успях. Но нищо не беше случайно. По същия начин намерих мястото си и в Ку-ку Бенд – упорито работих, много исках и желанието ми се осъществи.
- Никога ли не си се съмнявала – в избора си, в таланта си, в перспективите?
- Не, никога. Макар че и аз като всеки друг човек съм имала трудни моменти – била съм тъжна, страдала съм, плакала съм. Но никога не съм била отчаяна! И никога не съм губила вярата си. Все съм си казвала: да, сега ми е трудно, но сигурно е така, за да мога после да оценя радостта. Приемам трудностите с убеждението, че знам защо съм подложена на едно или друго изпитание. Не се съмнявам и не се отказвам.
- Кога ти е било много трудно?
- Много пъти. Трудностите идват някак на приливи и отливи. В началото беше тежко да се адаптирам в Ку-ку Бенд, но се справих, защото имах огромно желание, бях готова да работя върху себе си, и то без капка колебание. Затова после ми стана леко, приятно, направо страхотно. Вярвам, че истинските неща са трудните. През доста перипетии минах, вече мога да бъда спокойна и да се радвам на направеното.
- В едно интервю си казала, че с Миро ще отидете за малко на море... Изпусна ли тази реплика, или?
- Не, аз никога нищо не изпускам просто ей така. Това, което казвам, е преценено и искрено - нещо, което мисля и което искам да кажа. Никога нищо не крия, защото нямам от какво да се притеснявам. По-скоро забравям да кажа някои неща, отколкото да ги спестявам. С Миро и с голяма компания с удоволствие ще отидем на море, ние имаме много общи приятели и извън нашата обща работа. А ако се вдъхновим, ще направим и нещо ново и готино.
- Ти и Миро сте само приятели?
- Да. Свързва ни музиката преди всичко. Тя ни събра.
- И след това?
- След това... продължаваме да бъдем приятели и да правим страхотна музика.
- Защо точно с него правите страхотната музика?
- Защо?! Не знам, понякога нещата се случват, без да ги търсиш, и като че ли няма смисъл да се опитваш да ги обясняваш. Трудно е да намериш човек, който да ти пасне – говоря в музикално отношение, и аз съм много щастлива, че с него се събрахме. Преди около две години и половина се запознахме, когато аз отидох в неговото студио да запиша една песен. Още тогава и двамата усетихме, че си пасваме, че харесваме една и съща музика, че я възприемаме по еднакъв начин, че имаме общ вкус и за доста други неща от живота. Това не се нуждае от много думи и обяснения. След известно време аз реших да го потърся, защото ми се прииска да направя нещо различно, което отдавна съм си мислила. Тогава си казах, че е дошъл моментът да се обадя на Миро... Събрахме се около моята идея за песен, но много по-бързо се случи “Lucky one”. Хубавите неща вече са факт... Ето затова работя с Миро Гечев.
- Толкова верен усет ли имаш за хората и когато не става въпрос за работа?
- Мисля, че да. Макар че със сигурност приятели не се намират лесно. Пък и аз не се доверявам бързо, не допускам прекалено близо до себе си. Общителна съм, обичам големите компании и местата, където купоните се случват, обогатява ме всеки контакт, но хората, които са съвсем близо до мен, са малко. Определено. Моят личен свят си е мой, споделям го само с избрани. Мога да твърдя, че имам интуиция и мога да преценявам хората според нея, без много-много да ги анализирам. Понякога бъркам, но няма как да е иначе. Грешките пак са някакви полезни уроци и аз се радвам, че ги уча, защото все по-трудно се разочаровам. Вече нямам такива големи очаквания, както преди, и не подхождам толкова доверчиво към хората. Не знам дали е правилно или не, но не вярвам прекалено на думите, очаквам те да бъдат доказани с действия.
- Какво те обезоръжава?
- Доброто отношение. Според мен няма по-силно оръжие от него. Когато то свързва хората, всичко се случва по един приятен и продуктивен начин. Имала съм късмета да получавам добро отношение, много хора са ми помагали по този начин. Били са ми полезни особено когато бях още по-млада и по-неопитна. Без тях трудно щях да се ориентирам, да знам накъде да погледна и на какво да заложа. Те ми показаха, че не трябва да се вглеждам в дребните неща, които отклоняват от пътя и не влияят добре. Със сигурност същите тези хора с хубаво отношение към мен са ме насърчавали и са ми помагали да се изградя като човек.
- Чувствала ли си се някога объркана?
- Много пъти. Но рядко съм стигала до състояние да изгубя контрол. Да, понякога съм била абсолютно объркана, чудила съм се какво се случва, защо на мен, аз ли провокирам всичко това, в мен ли е вината или не... Имало е много такива моменти, но аз, за щастие, бързо излизам от тях. При това сама се мотивирам, нямам нужда от външен импулс, за да продължа. Достатъчно добре сама нахъсвам себе си.
- С какво не си сигурна, че ще се справиш?
- Няма такова нещо. На сто процента вярвам в себе си. Научих, че всичко, което ще се случи или няма да се случи занапред, зависи от мен. Вярвам си, наистина. И се обичам. Защото съм сигурна, че човек, който обича себе си, може да обича и другите. Ако си достатъчен на себе си, има какво да дадеш и на другите. Не се нуждая от никакви външни фактори, за да бъда щастлива. Аз нося щастието и увереността в себе си. Мога да дам от тях и на другите.
- Все пак какво извън теб самата те прави адски щастлива?
- Ако хората харесват музиката ми, ще съм адски щастлива, защото тя е част от мен и от живота ми. Важно е хората да обичат това, което им предлагам, защото го правя със сърце и се надявам да усещат песните ми по начина, по който ги усещам аз. Те са искрени и идват от сърцето ми. Това, което казвам, не е нито поза, нито суета. Абсолютно искрена съм. Ще съм адски щастлива близките ми хора да са живи и здрави. И дано приятелите, които имам, продължат да ми бъдат приятели и взаимно да се подкрепяме така, както и досега. Голяма част от тях са музиканти – весели, активни, с чувство за хумор, винаги готови за купон. Верни, подкрепящи, близки. На тях разчитам 24 часа в денонощието и се радвам на успехите им. Обичам ги!
- Ревниво пазиш личния си живот, докога ще успяваш?
- Докогато мога. (Смее се.) Но това не е борба, за мен не е трудно да го правя, аз просто не афиширам личния си живот. На преден план поставям не него, а публиката и искам да съм й интересна с това, което пея, а не с това, че излизам с еди-кого си. По-добре е да има една идея неяснота, за да е интересно. Въображението трябва да бъде тренирано.
- Влюбена ли си?
- Да... В живота и музиката.
- А в човека?
- Сега по-скоро съм насочила любовта си към музиката, много ми е важно да успея. Цялата си сила, енергия и любов искам да вложа в нея. А любовта към човека, нея винаги я има, просто чака своя миг.
- А човекът ще чака ли?
...

Пълния текст четете в печатното издание...